econometer.bg

Как да се поправят лихвите

Tue, 29 Jun 2010 06:06:35 +0000

Няколко години в криза бяха достатъчни, за да провокират предложения пазарните дефекти да се поправят чрез административни кръпки. Така един непланиран процес – ненадейните и неясни за мнозина промени на лихвите, породи обществено недоволство и исканията те да се фиксират под една или друга форма. Това изглежда като неподходящ превод на английското fixed, което се използва също, за да се докладва, че проблемът е решен. Но дали е точно така?
Ропотът срещу високите лихви не е новина, той е още от края на 2008 г., когато конюнктурата се обърна и банките започнаха да вдигат процентите – както по стари, така и по нови кредити. За известно време тази тенденция беше в рязко противоречие с понижаването на лихвите по света, за което си имаше обяснение (централните банки в чужбина наляха трилиони долари за целта, у нас пресъхна притокът на капитал от чужбина и се наложи да се разчита на местен ресурс). През последните месеци темата отново стана актуална, защото банките продължиха да преразглеждат процентите по стари кредити (по-точно УниКредит Булбанк, за статистически данни виж графиката). Този път обяснението бе увеличеният риск (растат лошите кредити) и – макар това да не се споменава често, проблемите на бюджета.
Напоследък протестът срещу високите лихви получи подкрепа, която го легитимира на по-високо ниво. Водени от различни причини, лидерът на Атака Волен Сидеров и финансистът Любомир Христов настояха за регулиране на промените в лихвените проценти. Това придаде на дебата повече политическа и професионална тежест.
Искането на Сидеров е семпло и поради тази причина неясно. Той настоя “правно да се обвърже размерът на лихвите по депозитите с размера на лихвите по кредитите”, като очевидно има предвид и бъдещите заеми. Има поне два спорни моменти: дали средният лихвен процент по депозитите е единствената база (ами ако банките пак започнат да се финансират отвън) и възможно ли е маржът, който до голяма степен се състои от надбавката за риск, да е фиксирана величина.
Позицията на Любомир Христов е по-нюансирана и той находчиво отбелязва, че въпросът защо се качват лихвите е като въпросът защото е топло времето. Неговата атака е срещу едностранната промяна на договорените лихви. Тази практика не е нещо ново, въпросът е, че от 12 май не общите условия или други клаузи, а законът (за потребителския кредит) определят, че лихвата по кредита се състои от референтен лихвен процент (базисен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Христов искаше банката да не определя този процент както намери за добре (и тук той се доближава до идеята на Сидеров, който всъщност предлага референтният лихвен процент да е процентът по депозитите). Вместо това депутатите решиха просто да изискат от банките да кажат как го определят.
Къде е уловката?
Ако фиксираната надбавка отразява такъв чувствителен компонент като риска, то базовият процент трябва да е достатъчно гъвкав и да отразява множество фактори. Този базов процент обикновеноо е краткосрочен, което отразява и основната характеристика на привлечения ресурс у нас (той е предимно краткосрочен, за разлика от кредитите). Известно е, че в различни фази съотношението между дългосрочни и краткосрочни лихви може да се обърне. Помним също, че в разгара на кризата, когато паричните пазари функционираха трудно, дори имаше призиви да се преразгледа начинът, по който се формира ЛИБОР-ът.
В такъв случай затотвянето на лихвите за период от 25 години като, да речем ЛИБОР плюс n пункта, може да изиграе лоша шега и на двете страни по договора.
Ето защо далеч по-справедливо би било да се регламентират механизмите на промяна на лихвите. В това число, е добре известната клауза, позволяваща в случай на едностранна промяна на базовия лихвен процент, кредитополучателят да има право да разтрогне договора, без да дължи такси. Друга мярка за въздържание е някаква форма на ограничаване на лихвите по стари кредити до размера на лихвите по нови кредити за същия тип кредити (по срочност, размер, обезпечение и прочие). Логиката тук е, че процентите по нови заеми се формират на пазара, тоест няма едностранно налагане на произволна лихва.
Общественият интерес не е да се намалят печалбите на банките. Всеки, който помни 1996 г., го знае. Общественият интерес е да се направи така, че споделянето на риска и печалбите между тях и клиентите им да бъде справедливо.

Лихвени проценти

Нови кредити	май 2009	април 2010	май 2010
евро	8.85	8.59	8.70
лв.	11.55	11.06	10.25


Депозити
евро	5.78	4.46	4.62
левове	6.96	5.63	5.35

Индекси
СОФИБОР	6.97	5.39	5.30

Стари кредити
евро	7.82	8.05	8.06
левове	9.99	9.84	9.84

Мистериозната проверка на Евростат: гръцки или български сценарий

Sun, 13 Jun 2010 12:08:49 +0000

Изненадващото решение на Европейската комисия да възложи на Евростат проверка за държавните финанси на България и прогнозите, които стоят зад бюджетните решения на правителството на ГЕРБ предизвика такъв хаос от арументи, контраагрументи и некоректни пиар техники, че би било истинско чудо, ако повече от 10 души са разбрали за какво иде реч.

За жалост, сред неразбралите се оказаха и много от западните медии (пример статията на авторитетното издание Euractiv, която намекна за гръцки сценарий). Оттам и нормалната в такива случаи реакция на пазарите: за един ден рисковата премия по българския суверенен дълг скочи с почти 50 базисни точки, но после се успокои.

Добрата новина бе, че от Брюксел сами разсеяха съмненията, че има сигнали за манипулации на данните. Както предположиха и редица български експерти, причина за проверката са противоречевите сигнали, подавани от управляващите и рязката промяна на бюджетните параметри.

Може да се предполага, че проверката има следните основания:

1. Ревизията на миналогодишния бюджет

Правителството на ГЕРБ само завиши дефицита за 2009 г. от декларираните по-рано 1.9% от БВП на начислена основа до 3.9%. Това бе свръхдефицит и задейства съответната процедура, която – въпреки някои прибързани полотически изказвания, едва ли ще доведе до санкции. Но останаха неясноти и съмнения в това по какъв начин е решено да се начислят допълнителни разходи за 2009 г., дали става дума за изпълнени дейности и прочие.* При това положение е нормално да се прави проверка на отчитането.

2. Актуализацията на тазгододишния бюджет

Бюджетът за 2010 г. бе актуализиран само няколко месеца след съставянето му и разликата между планирания (0.7%) и коригирирация дефицит (4.8%) бе твърде голяма. В пари това са 2.67 млрд. лв. Това е забележимо повече от очакваното неизпълнение на приходите, което е 2 млрд. лв. и се случва въпреки обявените икономии за 20% (какъв ли би бил дефицитът без тях). За отбелязване е, че това се случва при подобрена перспектива за растежа и без да се предприемат мерки, които могат да бъдат наречени фискални стимули, може би с изключение на допълнителните пари за инфраструктура. Ето защо не е странно да се проучат по-щателно прогнозите.

3. Разминаването с европейската методология.

Това е технически въпрос, който е напълно непонятен на широката публика. Казано с прости думи: по нашенската методология бюджетът се съставя и изпълнява на касова основа, тоест на прринципа “дал Кольо, взел Кольо”. Така се приема законът, така се определят и лимитите за разходи (спомняте си случая със съдийските премии, които тихо бяха раздадени, само че през януари). Европейската методология изисква разходите и приходите да се начисляват за периода, за който се отнасят: например, ако НАП разкрие допълнителни приходи в резултат на ревизии, те са за предните години, ако сега се плащат със закъснение дължими суми по проекти, приклени предходните години, те също са за минал период. Работа на Сметната палата е да проверява това, а също и на Евростат, защото това е тяхната методология.

Но управляващите (и НСИ) интерпретиха новината за проверката малко странно.

Първо бе казано, че тя не е никаква изненада и едва ли не експертите идват по покана на нашите власти. Това бе очевидна лъжа, тъй като още от първите съобщения от Люксембург се разбра, че става дума за нова възможност за одит. Няма как правителството да си е поръчало нещо, което го няма в “менюто”.

Бихме могли да приемем това за безобиден опит за омаловажаване на проблема, ако той не бе част от поредица подобни “грешки”. Нека да припомним само опита да се заблуди публиката, че актуализираният бюджет предвижда дефицит от 3.9%, както бе посочено в официалното прессъобщение (всъщност е 4.8% – виж последната страница от законопроекта), или обясняването на този дефицит с разплащанията по стари договори за 660 млн. лв., които обаче нямат общо.

Всички тези счетоводни трикове не биха имали значение, ако все пак бяхме убедени, че въпреки временното влошаване заради кризата, фискалната позиция на страната остава устойчива, а правителството има резервни варианти. Засега основания за подобна увереност липсват и тъкмо в това, а не в проверката на Брюксел е проблемът.

Дори чиновниците от Евростат да открият някакво разминаване в числата, то едва ли ще има мащабите на гръцката ревизия, в резултат на която бе обявен дефицит от близо 13% от БВП. Този одит дори е добра новина, защото най-накрая ще сложи край на политическите изкривявания на темата и дори може да ни позволи да се съсредоточим върху главния проблем. А той е – какви са истинските причини за стряскащия дефицит за 2010 г. и какви са шансовете проблемът да не се пренесе и в 2011 г., когато страната едва ли ще има останали резерви?

* Ако т. нар. скрити договори са за 2.15 млрд. лв. и като разходи за 2008 г. и 2009 г. вече са признати 1.45 млрд. лв., то остава сума от порядъка на 700 млрд. лв. Това е точно една трета – толкова, с колкото се похвали финансовият министър Симеон Дянков, че е редуцирал задълженията, наследени от Тройната коалиция. Следователно, почти цялото наследство (след редукцията) е отнесено като дефицит за миналата година, независимо че част от договорите са многогодишни. Ако това е вярно, то наистина има място за проверка.

Правителството изпуска контрола над икономиката

Sat, 29 May 2010 05:04:21 +0000

Допускането на дефицит от 4.8%, обявено тази седмица, само по себе си е смушаваща новина. Показателно бе единодушието на повечето коментари и надигащия се след тях страх за валутните резерви (валутния борд). Но повече притеснения буди начинът, по който това бе направено и обяснено.
Малко предистория: След като цяла пролет правителството с поддържащото участие на Тристранния съвет подготвя антикризисен план, преди Гергьовден то обяви, че ще има актуализация на бюджета. Това съобщение включваше три точки: икономия от 20% на разходи на министерства и трансфери (900 млн. лв., но после се разбра, че няма да бъдат орязани разходите на всички министерства), допълнителни разходи за 600 млн. лв., надежда за допълнителни приходи от 500 млн. лв. благодарение на полицейски акции и борба със сивата икономика.
В началото на тази седмица изненадващо се разбра, че резултатът е бюджетен дефицит от 3.2 млрд. лв., което е 4.8% от БВП, разчетен да бъде 68 млрд. лв. Малко по-голям е дефицитът в републиканския бюджет, по-малък – в националния (без този по евросредствата, който поначало бе разчетен с дефицит). Основната причина е неизпълнението на приходите с близо 2 млрд. лв., което идва като последица от продължаващата – напук на розовите сценарии – стагнация.
Правителството обаче предпочете да съобщи само процента на дефицита по националния бюджет (3.9%), което е точно колкото свръхдефицита за 2009 г. Това бе доста нелеп опит за подвеждане на медиите (и успешен в няколко случая). Това криене не поражда добри предчуствия – както и спестената в официалните съобщения информация за най-важното перо от допълнителните разходи (300 млн. лв. за хеликоптери). Още по-нелепо прозвучаха обясненията на заместник финансовия министър Владислав Горанов за това, че на начислена основа дефицитът ще е по-малък, може би.
Но въпросът не е само в размера на дефицита, макар че 5% дефицит би било еретична прогноза допреди два месеца. Цяла Европа се бори с дефицити от подобен порядък и дори по-големи.
Проблемът е в това, че:
Първо, нито премиерът Борисов, нито вицепремиерът Симеон Дянков обясниха защо се налага такъв дефицит (кое се промени и и докога ще я караме така);
Второ, дефиците в Европа са по-големи, защото имаше фискални стимули и спасявания на банки, а сега страните от ЕС се борят да ги намалят. У нас нямаше нито първото, няма го и второто. Въпрос на тенденции и цели.
Трето, България е във валутен борд, а правителството не дава задоволително обяснение за това защо вижда фискалния резерв като единствена възможност за финансиране. Нещо повече, то ни оставя с впечатлението, че никога не мисли за резервни варианти, което е малко плашещо.
В тази връзка проваленият аукцион за ДЦК е лош знак.
Наред с това напоследък се натрапва впечатлението за известна нервност сред управляващите, което с комбинация с традиционната им непоследователност не дава надежди, че проблемът ще бъде овладян. Премиерът започна да търси виновници сред пенсионерите, германските инвеститори, хората, които спестяват пари в банките…
Хората, които помнят други правителства в криза, остават с усещането за дежавю.

Зелени кълнове и у нас?

econometer — Wed, 28 Apr 2010 05:35:12 +0000

Зелените кълнове на икономическото възстановяване като че ли започнаха да се показват и у нас, приблизително една година след появата им в развитите страни.
Няколко сигнала от последните седмици дават тон за оптимистите:
- Първи осезаем ръст на кредитите (салда) към частния сектор, без принос за това да имат обратните покупки на кредити;
- Ръст на износа;
- Намаляване на безработицата, макар и по сезонни причини
- Ръст на новите индустриални поръчки
- Положителни отчети на някои от публичните дружества на БФБ, като “Неохим”, “Софарма”, Биовет”, “Монбат”.
- Твърдения за достигане на дъното на жилищния пазар (при все че би трябвало да е ясно, че възстановяването на този пазар ще изостане сериозно след възстановяването на икономиката).
Дали това е достатъчно? До този момент няма сигурен знак за оттласкване от дъното: безработицата може да продължи да расте, засилената промоционална активност на банките може да се окаже отговор на слабото търсене на кредити, ръстът на поръчките също не е стабилен сигнал. Най-силният сигнал за оживление си остава износът. Той расте на месечна база за четвърти пореден месец. Но все още не са достигнати предкризисните нива. Все още остават и опасения дали той ще е достатъчен да изведе икономиката при силния натиск на дълговете и безработицата върху личното потребление и очевидната необходимост държавата да ограничи т. нар. колективно потребление. Възможно е също така фирмите да не успеят да отговорят на увеличените външни поръчки поради липсата на оборотни средства и затрудненията за обслужване на кредитите (предоговорените през миналата година кредити само отложиха проблема, те също са депресиращ фактор).
Критичният елемент е бюджетът. Зелените кълнове могат да бързо да бъдат попарени, ако антикризисните мерки не успеят и се наложи допълнително затягане на коланите, вкл. увеличаване на ДДС.

За цикличността на бюджетните приходи

econometer — Mon, 26 Apr 2010 05:37:10 +0000

Често сме казвали, че в икономиката важи принципът Всяко зло за добро. Намаляването на проблемите с търговския дефицит удари бюджетните приходи (очевидно не само тези от ДДС) Следващата графика разказва много. Тя показва почти перфектна зависимост между бюджетните приходи и търговския дефицит.

Свръхдефицит! Какво следва?

econometer — Tue, 13 Apr 2010 01:13:59 +0000

Когато един финансов министър ритуално обявява свръхдефицит в държавния бюджет, от публиката не се очаква нищо друго освен да бъде шокирана. Поради съседството – географско и като че ли тематично – гръцкия сценарий, тя започва да предвижда тежък финал.
Вероятно не без основания, но ако изчистим дискусията от политическия и друг шум (доколкото е възможно), най-важното, което остава е въпросът за последиците.
Според финансовия министър Симеон Дянков те са три:
- отлагане на заявката за членство в еврозоната;
- влизане в процедура по свръхдефицит (EDP), която според него е наказателна процедура, но това не е вярно;
и (най-важно)
- необходимост от допълнителни мерки в тазгодишния бюджет.
Отлагането на заявката за присъединяване към еврозоната, ако не издава излишна нервност, не е нищо повече от признание за това, че каузата за еврочленството е трудно изпълнима. Внезапно разкритият допълнителен дефицит бе само повод да се каже това. Поддържането на дефицит под 3% от БВП не е формален критерий за допускането ни в ЕRM2 (такива няма), но би влошило репутацията на страната и ще натежи върху решението, което е политическо. Впрочем премиерът Бойко Борисов вече призна, че целта е трудно осъществима по повод на гръцката криза. Проблемът с това отлагане е, че то лишава управлението от цел, от дисциплинираща цел. А другият проблем е, че целта за присъединяване към ERM2 и еврозоната, макар и правилно подбрана, бе грешно поставена. През цялото време правителството се надяваше да постигне това чрез натъкмяване на показатели и тарикатски номера като отлагането на бюджетни разходи за 2010 г. с цел отчитане на най-ниския касов дефицит в целия ЕС за 2009 г. А трябваше целта да се гони чрез мерки, целящи усточив ръст, дългосрочна фискална стабилност и повишаване на жизнения стандарт. Жалко, не стана.
Влизането в процедура по свръхдефицит е – поне засега – формална последица, тяне засяга мнозинството от гражданите. Можем дори да погледнем на това от хубавата му страна, защото ще се наложи правителството да се ангажира с реформи, а не само с отлагане на разходи и заобиколни схеми от рода на изплащането на дълговете на бизнеса със сконто.
По-важният въпрос във връзка с това е кое наложи тия анекси да се признаят за разход със задна. Изпълнени ли са договорите за тези допълнителни 2.15 млрд. лв. Ако са изпълнени и не са платени – защо не са платени. И защо правителството признава със задна дата разходи в размер на 2% от БВП (1.3 млрд. лв.), пък твърди, че дълговете му по обществени поръчки са 550 млн. лв. плюс още 200 млн. лв., чието плащане МРРБ договори още в края на 2009 г. Въобще цялата тази загадъчност доста смущава и, ако иска да бъде убедителен, кабинетът трябва да публикува списък на въпросните 150 договора (или анекси) с отчет за изпълнението им.
Най-накрая идва намекът за нови съкращения и евентуално вдигане на ДДС заради тези прословути анекси. Финансовият министър Симеон Дянков не обясни дали това се налага, защото само част от сумата от 2.15 млрд.лв. е призната като разход през 2008 и 2009 г. (1.3 млрд. лв. – виж по-горе). Но дори и да е така, липсва ни анализът дали част от тези планирани разходи не могат да бъдат отменени, отложени за по-добри времена и т.н. При всички случаи аритметиката показва, че въпросните анекси не са достатъчно обяснение за очертаващия голям бюджетен дефицит, а по-скоро са опит да скрият истинските проблеми.

Най-сетне надежда за промяна

econometer — Mon, 05 Apr 2010 09:18:52 +0000

Най-лошата рецесия в Америка от 30-те насам се отдръпва, пише The Economist. Тази година се очаква американската икономика да нарасне с около 3% след като се сви с 2.4% през 2009 г. Заетостта най-после започва да расте отново. И икономиката, възникваща след рецесията не е същата като тази, която влезе в нея. Има очевидни щети: висока безработица, милиони иззети жилища заради неплатени ипотеки и огромна дупка в бюджета. По-малко очевидно е, че „ребалансирането” е в ход: от потреблението, жилищата и дълговете до износа, инвестициите и спестяванията. Както твърди специалният обзор на списанието, това е обещаващо за Америка и света, но е далеч от сигурно. Много зависи от политиците.
Америка от десетилетия разчита на готовността на потребителите да харчат, понесени от кредитирането и фалшивия комфорт на надутите цени на активите. Сега американските спестяват повече и заемат по-малко, тъй като колапсът на цените на жилищата изпразни от съдържание богатството им. Банкерите и регулаторите, които приветстваха демокрацията на кредита, сега го ограничават. Бизнесът преосмисля заемите си. Предприемачите стоят по-малки къщи. Географията на страната се променя. Хората се местят от слънчева Флорида към Северна Дакота. Изземванията на жилища и по-скъпото придвижване до работа направиха по-нежелани отдалечените предградия и вилни зони.
По-скъпият и ограничен кредит не е единствената причина. Енергията, макар и не така плашещо скъпа както през 2008, също вече не е евтина.
Докато потребителите са принудени да се простират според чергата си, американските фирми, ще трябва да продават повече на останалия свят. Това може да се стане при конкурентен долар и благоприятен ръст в другите страни. Резултатът ще бъде по-здрава световна икономика. Но не може да се смята със сигурност, че този преход ще мине гладко. От политиците в и извън Америка зависи дали ребалансирането ще бъде болезнено или лесни. Ако Америка спестява повече и харчи по-малко, докато останалите големи страни правят обратното, световната икономика ще просперира. Ако американците станат пестеливи, а чужденците не харчат повече, ще има стагнация.
Това означава, че страните в развиваща се Азия ще трябва да разчитат повече на техните собствени купувачи и една на други. Това означава да се промени навикът да се отъждествява икономическото здраве с търговските излишъци и също така въвеждане на микроикономически реформи за увеличаване на доходите и потреблението на азиатските работници. В интерес на всички е да се поощри Китай да направи ремонт на своята здравна и пенсионна система и на корпоративното управление.
И, да, по-силният юан може да ускори глобалното ребалансиране. Но натрисането на двустранни мита на Китай, което искат някои демократи като наказания за ниския курс на юана, трудно ще помогне на ребалансирането: Америка просто ще внася нещата от другаде. Цената на политика в стил „разори съседа” ще бъде ужасна. По-добре ще бъде Обама да търси многостранно решение, докато се фокусира на проблемите по ребалансирането у дома.
Макроикономическият императив е ясен: заслужаващ доверие средносрочен план за намаляване на дефицита. Така ще се избегне преждевременно и опасно затягане, докато успокояването на пазара на облигации ще помогне да се удържат дългосрочните лихви. Комбинацията от стегната фискална политика и ниски лихви обикновено е рецепта за по-слаба валута.
Много микроикономически реформи биха помогнали с ребалансирането. Америка облага доходите и инвестициите твърде много, а потреблението – твърде малко. Досега политиките на Обама предимно влошаваха това изкривяване. Здравната реформа прилага за първи път данък (за здравни грижи) при източника за инвестиционния доход. Неговата администрация отхвърли данъка, свързан с въглеродното съдържание на горивото. Той също увеличи субсидиите, гаранциите и преференците за ипотеки, които помогнаха за надуването на имотния балон. Федералното правителство сега стои зад 60% от жилищните ипотеки и изглежда склонно да приеме идеята за постоянна подкрепа.
Вместо да подсилва тези изкривявания, Обама би трябвало да ги премахне. Като се отърве от данъчните отстъпки за жилища, той ще подпомогне контрола над дефицита и ребалансирането. Жилищната помощ би трябвало да е насочена към хора, които не могат лесно да се ориентират към работа в по-добрите части на страната, тъй като жилищата им струват по-малко от ипотеките.
Най-голямата икономика в света започна закъсняло ребалансиране. Потреблението и задлъжняването на американците не може повече да бъде мотор на икономиката на САЩ и на света. Това е надеждата. А страхът е, че политиците навсякъде по света не са в състояние да се справят с последиците.

Съветите на оракула

econometer — Sun, 07 Mar 2010 11:02:18 +0000

Всеки, който е имал 10 000 долара, вложени в Berkshire Hathaway в началото през 1965, вече има $80.

Как се получава това. Уорън Бъфет разкрива своята философия пред акционерите, а WSJ обобщава съветите му:

Бъди ликвиден. “Ние никога няма да станем зависими от любезността на непознати”, пише той. „Ние винаги така ще подреждаме делата си, че всички изисквания за кеш, които бихме искали, ще бъдат посрещнати от нашата ликвидност. Нещо повече, тази ликвидност ще бъде постоянно обновявана чрез струята печалби от нашите многобройни и различни бизнеси”.

Купувай, когато всички продават. “Ние впрегнахме много пари да работят по време на хаоса от последните две години. Това беше един идеален период за инвеститорите. Климатът на страх е техният най-добър приятел… Но възможностите идват рядко. Когато вали злато, вземи кофа, не напръстник.

Не купувай, когато всички други купуват. “Тези, които инвестират само когато коментаторите са оптимистични, свършват, плащайки висока цена за безсмислено успокоение”, пише Бъфет. Очевидният извод е да бъдеш търпелив. Можеш да купуваш, когато всеки друг продава, само ако си удържал страстите, когато всеки е купувал.

Стойност, стойност, стойност. “В крайна сметка, това, което има значение в инвестирането е какво плащаш за един бизнес – чрез покупката на малка част от него на фондовия пазар – и какво печели този бизнес през следващото десетилетие или две”.

Не се подлъгвайте от големите истории за ръст. Бъфет на напомня на инвеститорите, че той и вицепрезидентът на Беркшиър Чарли Мънгер „избягват бизнеси, чието бъдеще не може да се оцени, независимо колко вълнуващи са продуктите им.” Повечето инвеститори, които заложиха на автоиндустрията през 1910 г., на самолетите през 1930 г., или на производителите на телевизори през 1950 г. приключиха, губейки ризите на гърба си, въпреки че тези продукти наистина промениха света. „Драматичният ръст” невинаги води до високи печалби и възвращаемост на капитала.

Разбирай това, което притежаваш. “Инвеститорите, които купуват и продават въз основа на медиите или коментарите на анализатори, не са за нас”, пише Бъфет. „Ние искаме партньори, които се присъединяват към нас в Бъркшир, защото те искат да правят дългосрочни инвестиции в един бизнес, който разбират и който следва политики, с които те са съгласни.”

Защитата превъзхожда нападението. “Макар че изоставахме от S&P в някои години, които бяха добри за пазара, ние се справяхме последователно по-добре от индекса в 11-те години, през които той имаше отрицателна възвращаемост. С други думи, нашата защита беше по-добра от нашето нападение и е вероятно това да продължи.”

Още бюджетна аритметика

econometer — Sat, 06 Mar 2010 14:05:27 +0000

Само месец-два бяха нужни, за да изчезне и последната надежда за широко балансиран бюджет през 2010 г. (0.7% дефицит за сметка на плащания по еврофондове). В началото на тази седмица МВФ легитимира това, което премиерът Борисов допусна още преди месец, а именно вероятността годината да приключи с дефицит от 2% спрямо БВП или 1.2 млрд. лв.

Първите отчетени данни – за изпълнението на бюджета през януари, правят дори тази прогноза напрегната. Дефицитът е почти 500 млн. лв., но тук се включват много малко просрочените задължения на държавата (само 40 млн. лв. от тях). Според признанията на правителството дълговете към бизнеса са 1-1.2 млрд. лв. (вкл. невърнат данъчен кредит за около половин милиард). Според работодателските организации дълговете са 2.2 млрд. лв. Плюс още 350 млн. лв., които премиерът Борисов тази седмица обеща на лекарите. Това трябва да същите милиони от меморандума със Синята коалиция, които наскоро вицепремиерът Дянков обеща да плати за сметка на преизпълнение на приходите.

А приходите изглежда ще се свият. През януари приходите по консолидирания бюджет намаляват с 867 млн. лв. (33%), а по републиканския с 542 млн. лв. (30%), спрямо същия месец на 2009 г. В това число постъпленията от косвени данъци, най-вече ДДС, намаляват с 464.0 млн. лв. спрямо януари 2009 г. Експертите вече коментираха, че това сравнение е малко подвеждащо, тъй като върху януарските приходи миналата година повлия харченето на преизпълнението на бюджета през декември 2008 г. Колко ли ДДС върху (добавената стойност) на допълнителния бюджетен разход от 2.5 млрд. лв. (с толкова намаля излишъкът през декември 2008 г., вкл. заради актуализацията в размер на 1.2 млрд. лв.) трябва да е събран преди година, за да оправдаем сегашния спад? Не по-малко сериозна причина е свиването на вноса (външнотърговския дефицит), което заедно с намаляването на инфлацията понижава приходите от ДДС. Но би трябвало този ефект да е отчетен при изготвянето на бюджета.

Интересно е, че растат приходите от данък върху заплатите, което може да не е в съзвучие с кризата, но отговоря на данните на НСИ, според които доходите (официално отчетените) са продължили да растат, поне до края на 2009 г. Растат обаче и разходите за заплати в консолидирания бюджет – с 50 млн. лв., което не обръща колата, но не е добър знак.

Най-силно растат разходите за социални плащания – с 300 млн. лв. (над 46%). Отчасти това вероятно се дължи на изплатените коледни пенсии (25 млн. лв.), но най-вече на увеличени социални помощи, вкл. за безработица и майчинство (не включвам енергийните помощи, които би трябвало да имат подобен ефект и миналия янури). Прословутите съдийски бонуси за около 30 млн. лв., които бяха платени през януари, също не обясняват достатъчно влошаването на бюджетната картина.

Равносметката показва излишък по републиканския бюджет (155 млн. лв.) и сериозен дефицит по бюджета на осигуряването (435 млн. лв.); другите бюджети нямат голям принос към дефицита. В крайна сметка – 303.7 млн. лв. национален консолидиран дефицит. Към него добавяме близо 195 млн. лв. дефицит по еврофондовете (харченето на аванси, които миналата година са отчетени пък като излишък, доста объркващо наистина).

Така дефицитът по консолидирания бюджет е покрит без да се свива много (засега) фискалният резерв и без да се оказва натиск върху пазара на ДЦК. През месеца фискалният резерв намалява с 294 млн. лв., в т. ч. с над 150 млн. лв. намалява частта му в БНБ. Вътрешното банково финансиране на бюджетния дефицит е 440 млн. лв. – тук се включва както намаляването на фискалния резерв, така и нетното финансиране с ДЦК в размер на 32 млн. лв. и неустановена сума финансиране по останалите бюджети, включени в консолидираната програма.

Във връзка с това прави впечатление още един факт, на който досега не е обръщано внимание - бързото съкращаване на фискалния резерв, държан извън БНБ, тоест в търговски банки – вкл. с цел обслужване на разплащанията. Той е бил 1.057 млрд. лв. миналия януари, а сега е 380 млн. лв. Отчасти за това е допринесло правителственото решение да се изтеглят средства на държавни предприятия, държани в търговски банки (част от тях – РВД, се смятаха като част и от фискалния резерв).

Фискален резерв, хил.. лв.

	30.01.2009	27.02.009	31.03.2009	30.04.2009	30.05.2009	30.06.2009
ФР в БНБ	7,784,448	7,513,309	7,185,754	7,466,426	7,398,768	7,440,333
Общо ФР (МФ)	8,842,200	8,305,600	7,954,900	8,306,900	8,290,200	8,264,600
ФР в банки (разлика)	1,057,752	792,291	769,146	840,474	891,432	824,267
31.07.2009	31.08.2009	30.09.2009	30.10.2009	30.11.2009	30.12.2009	29.01.2010
6,966,668	6,893,159	6,943,600	7,315,130	7,546,072	7,150,724	6,998,497
7,710,500	7,667,500	7,691,400	7,794,400	8,096,700	7,672,900	7,378,900
743,832	774,341	747,800	479,270	550,628	522,176	380,403

Забележка: Фискалният резерв, държан в БНБ, в края на февруари намалява с 1 млрд. лв., което означава, че вероятно дефицитът през този месец е двойно по-голям от януарския.

Седем години в чистилището на дълговете

econometer — Sun, 14 Feb 2010 14:09:00 +0000

Едно много ценно изследване на МакКинзи от януари 2010 г. разкрива защо неизбежното, но мъчително намаляване на нивата на задлъжнялост предвещава бавно възстановяване от кризата.
Докладът разглежда 45 епизода на деливъридж след Голямата депресия, като 32 от тях следват финансови кризи.
От общо 56 финансови кризи, само 24 са протекли без деливъридж (обикновено това са малки, несистематични кризи или епизоди, когато държавата е увеличила дълга си за сметка на частния сектор, какъвто е японският случай преди 20 години, приключил с най-високо ниво дълг към БВП в началото на сегашната криза).

Случаите на деливъридж без предшестваща криза (13 епизода) се асоциират със следвоенна ситуация, петролен бум (Нигерия 1968 г.), висока инфлация или политически избор (Белгия преди въвеждането на еврото).
А 32 -те епизода на следкризисно намаляване на дълга съвпадат с един от следните четири архетипа: затягане на коланите, висока инфлация, фалити, „надрастване” на дълга чрез много бърз ръст на БВП (след война или при петролен бум).
Затягането на коланите е най-често срещано.
То означава по-малко инвестиции, повече спестявания и по-малко кредити. Единственият начин да се поддържа ръст при това положение е експанзия на износа – това е било по силите на азиатските икономики през 90-те.
Ако сегашният изход от кризата следва най-популярния модел – затягането на коланите, то процесът на деливъридж ще отнеме 6 до 7 години, при което съотношението дълг към БВП ще намалее с 25%. Процесът на деливъридж ще започне две години след началото на кризата и БВП ще намалява през първите две до три години от този процес, преди да започне да расте отново.