Лихвени проценти

За жалост, сред неразбралите се оказаха и много от западните медии (пример статията на авторитетното издание Euractiv, която намекна за гръцки сценарий). Оттам и нормалната в такива случаи реакция на пазарите: за един ден рисковата премия по българския суверенен дълг скочи с почти 50 базисни точки, но после се успокои.

Добрата новина бе, че от Брюксел сами разсеяха съмненията, че има сигнали за манипулации на данните. Както предположиха и редица български експерти, причина за проверката са противоречевите сигнали, подавани от управляващите и рязката промяна на бюджетните параметри.

Може да се предполага, че проверката има следните основания:

1. Ревизията на миналогодишния бюджет

Правителството на ГЕРБ само завиши дефицита за 2009 г. от декларираните по-рано 1.9% от БВП на начислена основа до 3.9%. Това бе свръхдефицит и задейства съответната процедура, която – въпреки някои прибързани полотически изказвания, едва ли ще доведе до санкции. Но останаха неясноти и съмнения в това по какъв начин е решено да се начислят допълнителни разходи за 2009 г., дали става дума за изпълнени дейности и прочие.* При това положение е нормално да се прави проверка на отчитането.

2. Актуализацията на тазгододишния бюджет

Бюджетът за 2010 г. бе актуализиран само няколко месеца след съставянето му и разликата между планирания (0.7%) и коригирирация дефицит (4.8%) бе твърде голяма. В пари това са 2.67 млрд. лв. Това е забележимо  повече от очакваното неизпълнение на приходите, което е 2 млрд. лв. и се случва въпреки обявените икономии за 20% (какъв ли би бил дефицитът без тях). За отбелязване е, че това се случва при подобрена перспектива за растежа и без да се предприемат мерки, които могат да бъдат наречени фискални стимули, може би  с изключение на допълнителните пари за инфраструктура. Ето защо не е странно да се проучат по-щателно прогнозите.

3. Разминаването с европейската методология.

Това е технически въпрос, който е напълно непонятен на широката публика. Казано с прости думи: по нашенската методология бюджетът се съставя и изпълнява на касова основа,  тоест на прринципа  “дал Кольо, взел Кольо”. Така се приема законът, така се определят и лимитите за разходи (спомняте си случая със съдийските премии, които тихо бяха раздадени, само че през януари). Европейската методология изисква разходите и приходите да се начисляват за периода, за който се отнасят: например, ако НАП разкрие допълнителни приходи в резултат на ревизии, те са за предните години, ако сега се плащат със закъснение дължими суми по проекти, приклени предходните години, те също са за минал период. Работа на Сметната палата е да проверява това, а също и на Евростат, защото това е тяхната методология.

Но управляващите (и НСИ) интерпретиха новината за проверката малко странно.

Първо бе казано, че тя не е никаква изненада и едва ли не експертите идват по покана на нашите власти. Това бе очевидна лъжа, тъй като още от първите съобщения от Люксембург се разбра, че става дума за нова възможност за одит. Няма как правителството да си е поръчало нещо, което го няма в “менюто”.

Бихме могли да приемем това за безобиден опит за омаловажаване на проблема, ако той не бе част от поредица подобни “грешки”. Нека да припомним само опита да се заблуди публиката, че актуализираният бюджет предвижда дефицит от 3.9%, както бе посочено в официалното прессъобщение (всъщност е 4.8% – виж последната страница от законопроекта), или обясняването на този дефицит с разплащанията по стари договори за 660 млн. лв., които обаче нямат общо.

Всички тези счетоводни трикове не биха имали значение, ако все пак бяхме убедени, че въпреки временното влошаване заради кризата, фискалната позиция на страната остава устойчива, а правителството има резервни варианти. Засега основания за подобна увереност липсват и тъкмо в това, а не в проверката на Брюксел е проблемът.

Дори чиновниците от Евростат да открият някакво разминаване в числата, то едва ли ще има мащабите на гръцката ревизия, в резултат на която бе обявен дефицит от близо 13% от БВП. Този одит дори е добра новина, защото най-накрая ще сложи край на политическите изкривявания на темата и дори може да ни позволи да се съсредоточим върху главния проблем. А той е – какви са истинските причини за стряскащия дефицит за 2010 г. и какви са шансовете проблемът да не се пренесе и в 2011 г., когато страната едва ли ще има останали резерви?

* Ако т. нар. скрити договори са за 2.15 млрд. лв. и като разходи за 2008 г. и 2009 г. вече са признати 1.45 млрд. лв., то остава сума от порядъка на 700 млрд. лв. Това е точно една трета – толкова, с колкото се похвали финансовият министър Симеон Дянков, че е редуцирал задълженията, наследени от Тройната коалиция. Следователно, почти цялото наследство (след редукцията) е отнесено като дефицит за миналата година, независимо че част от договорите са многогодишни. Ако това е вярно, то наистина има място за проверка.

Първите отчетени данни – за изпълнението на бюджета през януари, правят дори тази прогноза напрегната. Дефицитът е почти 500 млн. лв., но тук се включват много малко просрочените задължения на държавата (само 40 млн. лв. от тях). Според признанията на правителството дълговете към бизнеса са 1-1.2 млрд. лв. (вкл. невърнат данъчен кредит за около половин милиард). Според работодателските организации дълговете са 2.2 млрд. лв. Плюс още 350 млн. лв., които премиерът Борисов тази седмица обеща на лекарите. Това трябва да същите милиони от меморандума със Синята коалиция, които наскоро вицепремиерът Дянков обеща да плати за сметка на преизпълнение на приходите.

А приходите изглежда ще се свият. През януари приходите по консолидирания бюджет намаляват с 867 млн. лв. (33%), а по републиканския с 542 млн. лв. (30%), спрямо същия месец на 2009 г.  В това число постъпленията от косвени данъци, най-вече ДДС, намаляват с 464.0 млн. лв. спрямо януари 2009 г. Експертите вече коментираха, че това сравнение е малко подвеждащо, тъй като върху януарските приходи миналата година повлия харченето на преизпълнението на бюджета през декември 2008 г.  Колко ли ДДС върху (добавената стойност) на допълнителния бюджетен разход от 2.5 млрд. лв. (с толкова намаля излишъкът през декември 2008 г., вкл. заради актуализацията в размер на 1.2 млрд. лв.) трябва да е събран преди година, за да оправдаем сегашния спад? Не по-малко сериозна причина е свиването на вноса (външнотърговския дефицит), което заедно с намаляването на инфлацията понижава приходите от ДДС. Но би трябвало този ефект да е отчетен при изготвянето на бюджета.

Интересно е, че растат приходите от данък върху заплатите, което може да не е в съзвучие с кризата, но  отговоря на данните на НСИ, според които доходите (официално отчетените) са продължили да растат, поне до края на 2009 г. Растат обаче и разходите за заплати в консолидирания бюджет – с 50 млн. лв., което не обръща колата, но не е добър знак.

Най-силно растат разходите за социални плащания – с 300 млн. лв. (над 46%). Отчасти това вероятно се дължи на изплатените коледни пенсии (25 млн. лв.), но най-вече на увеличени социални помощи, вкл. за безработица и майчинство (не включвам енергийните помощи, които би трябвало да имат подобен ефект и миналия янури). Прословутите съдийски бонуси за около 30 млн. лв., които бяха платени през януари, също не обясняват достатъчно влошаването на бюджетната картина.

Равносметката показва излишък по републиканския бюджет (155 млн. лв.) и сериозен дефицит по бюджета на осигуряването (435 млн. лв.); другите бюджети нямат голям принос към дефицита. В крайна сметка – 303.7 млн. лв. национален консолидиран дефицит. Към него добавяме близо 195 млн. лв. дефицит по еврофондовете (харченето на аванси, които миналата година са отчетени пък като излишък, доста объркващо наистина).

Така дефицитът по консолидирания бюджет е покрит без да се свива много (засега) фискалният резерв и без да се оказва  натиск върху пазара на ДЦК. През месеца фискалният резерв намалява с 294 млн. лв., в т. ч. с над 150 млн. лв. намалява частта му в БНБ. Вътрешното банково финансиране на бюджетния дефицит е 440 млн. лв. – тук се включва както намаляването на фискалния резерв, така и нетното финансиране с ДЦК в размер на 32 млн. лв. и неустановена сума финансиране по останалите бюджети, включени в консолидираната програма.

Във връзка с това прави впечатление още един факт, на който досега не е обръщано внимание -  бързото съкращаване на фискалния резерв, държан извън БНБ, тоест в търговски банки – вкл. с цел обслужване на разплащанията.  Той е бил 1.057 млрд. лв. миналия януари, а сега е 380 млн. лв.  Отчасти за това е допринесло правителственото решение да се изтеглят средства на държавни предприятия, държани в търговски банки (част от тях – РВД, се смятаха като част и от фискалния резерв).

Фискален резерв, хил.. лв.

Забележка: Фискалният резерв, държан в БНБ, в края на февруари намалява с 1 млрд. лв., което означава, че вероятно дефицитът през този месец е двойно по-голям от януарския.

Външните основания за този песимизъм напоследък се трупат едно след друго: неизбежното изтегляне на фискалните и монетарни стимули в комбинация с обсъжданите нови капиталови изисквания към международните банки; обратното въздействие на безработицата върху потреблението и върху финансовото здраве на банките, не на последно място – опитът на Китай да охлади икономиката си. Дали всички тези фактори само ще забавят възстановяването или ще доведат до мъчителна стагнация, не искам да гадая. Това, което е важно за България, е ефектът върху ликвидността и оттам върху капиталовите потоци, както и влиянието на свитото световно търсене върху износа ни.
Нека да добавим към това и влиянието на гръцката криза. Опитът на кабинета на Папандреу да наложи затягане на коланите означава по-свит пазар и за българския износ (Гърция има дял в него от 9.4%)  и по-малки постъпления от емигранти (230-380 хил. са българите в Гърция по различни данни). Заплахата от пълзяща зараза ще накара и други страни да затегнат коланите с всички последствия върху търсенето в ЕС – основен пазар за българския износ. Не искам да коментирам влиянието на Гърция върху оценките на чуждестранните инвеститори в региона, както и спекулациите за изтегляне на ресурс на гръцките банки у нас – има шанс това да се размине без последици.

Важен знак бе, че българският бизнес не успя да се възползва от увеличената ликвидност от септември 2009 г. насам – било поради липсата на проекти, за които да търси финансиране или поради свитите си пазари, било поради свръхзадлъжнялост.

Това ни насочва въм вътрешните причини за песимизъм.
Напоследък единствените добри новини са свързани с износа, който отчете втори пореден месец на ръст, но той все още не изглежда устойчив. Постигнатият месечен ръст е спрямо кризисните месеци на 2008 г., това е т. нар. базов ефект.  Индустрията като цяло се представя колебливо, да не говорим за сектора на услугите, където кризата тепърва ще се усеща.
Ако потенциалът за ръст на износа не е чак толкова голям, то остава да разчитаме на вътрешни двигатели на растежа. Добра новина би било дори ако вътрешното търсене се запази на миналогодишното ниво.
Възможни са няколко пречки пред това.
Първо, нарастването на безработицата и отсъствието на други фактори, благоприятстващи доходите, означава, че хората ще започнат да харчат по-малко. Ако е вярно, че те вече са осъзнали високото си ниво на задлъжнялост и са започнали да спестяват, както показаха няколко проучвания, това също ще свие потреблението. В допълнение, възможно е кризата да засегне доходите на краткосрочните емигранти, които досега подпомагаха домакинските бюджети.
На второ място, очертава се бавен ръст на кредитите (бавен, но ръст, биха казали оптимистите). Това означава тежка година за отрасли, които са зависими от кредитен ресурс – като се почне от магазините за техника и строителни материали и се стигне до депресирания сектор на недвижимите имоти.

На трето място, държавата само допреди няколко седмици с действията си усилваше рецесията и може да се каже, че имаше заслуга за забавянето на възстановянето, което се видя в данните за последната четвърт на 2009 г. Вероятно ще се окажат верни оценки за поне 1.5 млрд. лв. дългове към бизнеса (финансовият министър призна косвено 780 млн. лв. задължения само към строителите). Но към тях трябва да добавим и недофинансирането на болниците (спад с до 40% на делегираните бюджети). То е важно, защото ще увеличи парите, които пациентите плащат на черно, за да получат достъп до здраве, съответно ще съкрати другите им разходи за потребление.

Въпреки временното разхлабване на бюджета, засега не е сигурно дали тази политика на извънредни икономии няма да продължи.

Ролята на бюджета е обект на ожесточена дискусия напоследък, за жалост, малко доктринерна. Но допускането на известен бюджетен дефицит (задължително под 3% или 2 млрд. лв.) не означава непременно дефицитно финансиране на икономиката, кейнсиански стимули или подобни страшки. Това е безплодна дискусия, която измества вниманието от тези близо 1.5-2 млрд. лв. (става дума за задълженията на бюджета, не някакъв стимулиращ дефицит), на които бизнесът, болниците и вероятно други сектори разчитат. Те наистина не са достатъчни да компенсират отлива на капитал от 6.45 млрд. евро (толкова е спадът на излишъка по финансовата сметка за последните 12 месеца, въпреки че може да се спори по логиката да се съпоставят двете числа). Но да лишиш икономиката от тях е все едно работодател да не плаща заплатата на свой служител, с обяснението, че така или иначе тя няма да стигне, за да си купи служителят нова кола, както е правил в добри времена.
Освен количествения ефект върху търсенето, това поведение на държавата има и негативен качествен ефект върху бизнес средата. То създава елемент на несигурност и принуждава банките и контрагентите да оценяват като рискови договори за над 10 млрд. лв. (колкото е годишната сума на обществените поръчки).

В духа на казаното дотук, нека все пак да завършим оптимистично. Размразяването на междинните плащания по седем оперативни програми би могло да бъде наистина добра новина. Тя е важна не само заради притока на външно финансиране (макар че едва ли тази година ще усвоим повече от 1-1.5 млрд. евро), а и заради това, че повишава бизнес доверието. Ако правителството успее да стегне администрацията, да направи така, че еврофондовете да отидат за полезни дейности и да изкорени порочните връзки, които досега удряха по имиджа на страната, дори можем да му простим експеримента с бюджетните плащания и еврозоната.

Каре
Бавно намаляване на дълговете
Има и една универсална причина да се очаква бавно възстановяване от сегашната глобална финансова криза – колкото по-голям е балонът, съответно нивата на задлъжнялост, толкова по-бавно протичът ребалансирането на икономиката.
Фактът, че в България не е имало финансова криза, не променя необходимостта от смяна на модела.
На пръв поглед, изглежда, че в това отношение имаме предимство спрямо страни като САЩ, а и много европейски страни, където се очертава мъчителен процес на разтоварване на дълговете. Това е вярно само отчасти.
И наистина България е много по-назад от развитите страни в трупанетото на дългове – вътрешният кредит е 77% от БВП при 177% в еврозоната.
Но сме назад и в трупането на финансови активи. В резултат нетното финансово богатство на домакинствата у нас е малко над 25% от БВП (данни на Булбанк), в еврозоната – 190%(Малко по-благоприятни данни за 2007 г. – тук)
Това означава много по-малки вътрешни резерви, следователно процесът на деливъридж ще се отрази по-силно на потреблението и инвестициите – освен ако не намерим основания да очакваме експанзия на износа и/или ръст на притока на капитал към България.

UPDATE
На 11 февруари финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че бюджетният дефицит е 495 млн. евро- по-малък от очакваното.

Отрицателното салдо е формирано основно заради плащания по проекти, финансирани от еврофондовете – 240 млн. лв., по външния дълг – 214 млн. лв.* , и 40 млн. разплатени просрочия с компании от строителния бранш по изпълнени обществени поръчки. Окончателните данни се очакват в в края на месеца. Тогава ще бъде обявен и целият размер на фискалния резерв, включително тези над 700 млн. лв. (вероятно), които са в банки и не виждаме в седмичните баланси на управление Емисионно.
Междувременно обобщих прогнозата за нетните касови потоци на единната сметка.

За януари тя е показвала изтичане на 448 млн. лв., а за февруари се предвижда да е на минус с 698 млн. лв. (при голямо изтичане на пари през първата седмица, което и видяхме в ежедневните баланси на управление Емисионно).

Като се има предвид, че все пак януарският дефицит се оказа по-малък, че голямото разплащане на натрупаните дългове предстои  и че няма да ги има еднократните ефекти от типа на намаляването на капитала на компанията Индустриални зони, то следващите месеци дефицитът ще окаже натиск върху пазара на ДЦК.

* Според официалните данни те са 180 млн. лв.