econometer.bg » Текущи

Къде отидоха 300 млн. лв. от Сребърния фонд?

Thu, 04 Feb 2010 19:42:35 +0000

Едно съобщение на МФ може да се окаже по-голяма новина, отколкото са разчитали в министерството. Става дума за обявлението за постигната договореност за по-активно управление на фискалния резерв.
Безспорно очакваният доход от 10 млн. лв. не заслужава кой знае какво внимание, но не е така с обявения размер на средствата на Сребърния фонд в БНБ – 1.3 млрд. лв. Работата е там, че така нареченият Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система би трябвало да разполага с почти 1.6 млрд. лв.
Според закона, приет през 2008 г., събраните суми във фонда не могат да се харчат 10 години. Но 20% от тях могат да се прехвърлят по сметки в търговски банки. Вероятно точно това се е случило, но е останало необявено.
Или става дума за техническа грешка.

Изтеглянето на трилионите – след март

econometer — Mon, 01 Feb 2010 06:40:17 +0000

Фед и ЕЦБ напрегнато наблюдават финансовите пазари в очакване на знак кога да започнат операциите по изтегляне на излишната ликвидност. Пазарите също очакват този знак от централните банки.
Няма съмнение, че това ще бъде продължителен процес и началото му няма да бъде дадено залпово – просто някои програми няма да бъдат подновени или пък падежите ще изтекат тихо и кротко.
В началото на декември ЕЦБ обяви, че третият търг за 12-месечни заеми през месеца ще е последен, а шестмесечното финансиране няма да продължи след март 2010 г. Предоставените на първите общо трите аукциона средства са над 600 млн. евро. Предлагането на неограничено финансиране чрез останалите операции по рефинансиране ще продължи поне до 13 април.
ЕЦБ вероятно ще разкрива в движение останалите си намерения.
Изразът „постепенен процес” е най-често употребяван, щом стане дума за итеглянето на стимулите – както от ястребите, така и от гълъбите в ЕЦБ. Очакванията са, че след март банката ще разкрие повече подробности, включително за това как ще смекчи ефекта от падежирането на 442 млрд. евро, предоставени чрез първия неограничен аукцион през юни 2009 г.
Основание да се очаква по-предпазлив подход дава и скорошното изказване на Юрген Старк, според когото “няколко банки в системата остават зависими от подкрепата на ЕЦБ”.
На 27 януари Фед също обяви, че започва да изтегля ликвидност, предимно като оставя програмите да изтекат Засега централната банка разкри действията си за февруари и март, когато изтича програма за изкупуване на ипотечни книжа за 1.25 трилиона и за дългове на държавните агенции за още 175 млрд. долара.
“Ако изтеглянето на ликвидността продължи както е планирано, пазарите на активи в САЩ и Великобритания може да усетят остро липсата на близо 2 трилиона долара, под формата на държавни чекове, подписани през 2009 г.”, обобщи ситуацията Бил Грос, шефът на Pimco.

Как ще се изтеглят трилионите?

Ще има два подхода: активен и пасивен, според това дали централните банки ще интервенират, пише в свой анализ Креди Агрикол. По-лесно ще бъде да се оттеглят мерките по кредитни улеснения (облекчаването на кредитните условия), отколкото количествените улеснения (покупката на дългосрочни ДЦК).
С намаляването на търсенето на ресурс от централната банка, част от пасивното оттегляне на стимулите вече е в ход.
Активните мерки биха включили:
- Да се оставят програмите за изкупуване на ценни книжа да изтекат или да бъдат прекратени;
- Продажба на купените книжа директно или чрез обратни репо сделки. Директната продажба вероятно е решение от последна инстанция, тъй като централните банки по традиция предпочитат подхода купи и задръж и не желаят да създават пазарни събития.
- Продажба на наследени активи, държавни книжа, купени преди кризата на по-ниски цени от сега;
- Налагане на по-сериозни изисквания за достъп до финансиране
- Прекратяване на програми за финансиране
- Повишаване на лихвата върху резервните баланси.
След като беше проблем, трупането на кеш може да стане част от решението. Повишаването на лихвата ще накара банките да държат резерви при Фед, вместо да дават кредити
- Фед би могъл да започне да издава свой дълг с одобрението на Конгреса; ЕЦБ и Bank of Japan също вече могат да го правят
- Реактивиране на US Treasury’s Supplementary Financing Program (SPF). При тази програма финансовото министерство издава специални книжа, като постъпленията се добавят в пасива на баланса на Фед. Когато купувачът плати, сметка на хазната се кредитира и свръхрезервите се намаляват със същата сума. Неудобството е, че се създава впечатление за загуба на независимост.

С различна скорост

econometer — Sun, 31 Jan 2010 10:30:40 +0000

Възстановяването от кризата протича с различна скорост и турболенции – това е посланието на новата прогноза за световната икономика на МВФ.
Една графика прави впечатление (вляво е спадът от нивата преди фалита на Леман Брадърс до дъното, вдясно – постигнатото досега възстановяване).

Тя показва различната степен, с която отделните активи се оттласнаха от дъното и по този начин визуализира риска от надуването на нови балони на фона на, общо-взето, слаб ръст.

Кои сектори се възстановяват първи

econometer — Tue, 01 Dec 2009 06:06:39 +0000

Доста полезна графика от PIMCO, която показва средната възвращаемост на различните видове инструменти по време на бизнес цикъла през последните 20 години.

Тези, които в началото на 2008 г., са се преориентирали от високодоходни облигации към облигации с инвестиционен кредитен рейтинг са спестили 21%, а други 20% са спечелени от преместването на инвестициите в ДЦК, показва анализът. Какво да се купува сега? Книжа на развиващите се пазари или високодоходни облигации?
Отговорът е в това, което PIMCO наричат “новата нормала” – по-силен ръст на развиващите се пазари, продължаващ процес на деливъридж и продължаващи държавни интервенции, които ще създадат временни възможности за инвестиции в инструменти като гарантирани от FDIC облигации.

Още за рисковата премия

econometer — Tue, 24 Nov 2009 06:24:39 +0000

Тъй като напоследък стана много актуално да се говори за рискови премии и всички се вторачват в суапите за кредитен риск, ето един, по-стар измерител – спредовете по еврооблигациите. Според тази графика, намерена в доклад на Румънската централна банка за еврото, спредовете по книжата на България намаляват, но относително положението на страната се е влошило. Унгария, например, вече стои по-добре.

Списъкът с Дянков

econometer — Sun, 22 Nov 2009 16:41:09 +0000

Доста време отлагах тази публикация, защото изглеждаше твърде дребнаво да обсъждаме класациите, които поставят финансовия министър на страната Симеон Дянков сред 100-те най-цитирани икономисти в света. Предпочитам да обсъждам действията му, защото – за разлика от класациите, те са важни за всички нас.

Но Дянков често повтаря този факт и това предизвиква интереса на широката публика.
И така, къде е Дянков и кой – освен него, влиза в тази класация?
Става дума за класацията на IDEAS/RePEc , която се отнася само за позовавания в научни публикации. В нея Симеон Дянков (има интересни лични данни на страницата му:)) има обобщен резултат, поставящ го на 226-то място, а само по брой цитирани публикации е 96-ти. (Обърнете внимание колко много показатели за влиянието на публикациите и тежестта на съавторите в тях ползват авторите на класацията). Става дума за над 1800 позовавания и може да се предполага, че голяма заслуга за тях има съавторството на Андрей Шлайфер, известен с публикациите си за пазарните реформи, особено в Русия. Точно Шлайфер е най-цитираният икономист в света, а челната тройка се допълва от друг апологет на свободния пазар и противник на държавните разходи Робърт Баро, но и от изявения критик на пазарния фундаментализъм Джоузеф Стиглиц (№1 в обобщения рейтинг). Доста силна политическа окраска в челото на класацията, без съмнение.
Мястото на Дянков при всички случаи не е за подценяване: той е например само с няколко позиции след Даниел Канеман, един наистина великолепен учен.
Друг е въпросът дали броят цитати (макар и само в научни публикации) е определящ за качествата на един министър.

Лихвите: не само размерът има значение

Sun, 15 Nov 2009 20:47:12 +0000

Високите лихви (по кредити) станаха най-често коментираната последица от кризата. Не спадът на износа, нито дори растящата безработица, а лихвите. Това вероятно е нормално за държава, чийто граждани бързо натрупаха прекомерни дългове.
Но ако се вслушате в протестите, те рядко са от кандидати за нови заеми. В 99% от случаите оплакванията идват от хора, които са теглели заем, да речем при 6%, а сега се налага да плащат лихви от 8-9%. Промяната на конюнктурата е дежурният отговор на тези оплаквания, а дежурното опровержение е, че вдигането на лихвите по стари кредити се извършва непрозрачно и – според потърпевшите, без основания.
Но проблемът има и друга страна. Да сте чули за банка, която предоговаря в посока повишение старите депозити, особено по-дългосрочни влогове, преди изтичането им? Едва ли. Има обаче договори за промоционални, при това тримесечни депозити, в които пише, че лихвата по тях може да се понижи.
Не е за вярване, но тази едностранчивост вреди и на банките. Тя им пречи да установят дългосрочни отношения с клиентите си в момент, когато проблемът за банките е именно дългосрочният ресурс. Краткосрочен те вече имат.
Въпреки че през последните три месеца банките започнаха да изправят кривата на доходността и вече изчезна аномалната разлика между 1-месечни и 12-месечни лихви, все още депозитите с по-дълъг срок от 1 години не се възнаграждават с по-висока лихва. (Единственото изключение – с някои уговорки са депозитите с растяща лихва, някои от които достигат до три години.)* Оправдание за това има – очевидно никоя банка не би се ангажирала, че след 12 месеца лихвите ще останат толкова високи, колкото са сега.
Но клиентите още по-малко са в позиция да правят прогнози за неясното бъдеще.
Затова изглежда, че има смисъл да се дефинират по-прецизно условията, при които лихвените проценти по депозити и по заеми се променят. Очевидно е, че един-единствен бенчмарк не може да бъде натоварен с тази отговорност (например, ако това е EURIBOR, той би дал много различни резултати на всяка фаза от сегашната криза в зависимост от това дали е едномесечен, тримесечен или пък 12-месечен). В Общите условия на Банка ДСК (може би и на други банки), например има опит да се изброят факторите, които биха повлияли на пазарните лихвени нива. Вероятно могат да се формулират и други критерии, които да уредят възможностите на промяна на лихвите.
Друга мярка, която би успокоила клиентите е отказът от наказателни лихви/такси в случаите на едностранна промяна на договорите. “Отказ”, а не забрана, защото не е нужно всичко да се урежда с директиви и закони. По-конкретно, това означава банките да не удържат наказателни такси при предсрочно погасяване (извън хипотезите на Закона за потребителския кредит, разбира се), когато те се възползвали от правото си да повишат лихвите и разходите по кредита; съответно, изплащане на натрупаната лихва при предсрочно прекратяване на депозит, ако то е резултат от понижение на лихвите спрямо договорения процент.
Те, заедно с един съгласуван формат на оповестяване на съпоставим ефективен годишен лихвен процент по депозитите (Британската банкова асоциация има методологията за това) ще повишат доверието на клиентите. Ползите ще бъдат и за банките, чиито шефове вече се оплакват от вложителите-номади, които не изграждат дългосрочни отношения с банката, а преследват само промоциите.

* Нормализирането на лихвената крива в еврозоната изглежда е настъпило доста по-рано, поне ще се отнася до новите депозити

Седмицата на рекордите

econometer — Fri, 16 Oct 2009 04:04:36 +0000

Октомври, въпреки Марк Твен, се оказа добър месец за спекулации с акции. Другите подходящи активи за спекулация са петролът, златото, еврото.
Съвпадение? Едва ли. Тези движения са свързани и факторите, което ги обединяват са: възобновяването на апетита за риск, несигурните надежди за икономическо възстановяване в САЩ и в Европа, перспективата за запазване на ниските лихви в САЩ, опасенията от инфлация (или дефлация, защото темата е кръстопътна), опасенията за долара (да не забравяме още един рекорд – този на китайските резерви), излишната ликвидност, която търси приложение и опитът за прибиране на печалби преди ново гмуркане надолу, което още не е изключено…. Разбира се, има и чисто пазарни фактори като празничното търсене на злато в Индия, добрите банкови отчети в САЩ или повишената прогноза за потреблението на петрол догодина. Но основните причини са тези, които очертават преходът от острата фаза на криза към нейното по-протяжно продължение

Пълна промяна

econometer — Wed, 30 Sep 2009 05:58:52 +0000

БНБ ще проведе днес аукцион за продажба на част от останалото количество десетгодишни съкровищни облигации от отворен тип с фиксиран лихвен процент. Емисията е в размер на 30 млн. лв.
Институтицията обърна специално внимание на факта, че прави това в отговор на големия интерес – предимно от страна на пенсионни фондове и банки, който от своя страна се дължи на нарасналата ликвидност. Този факт отразява и две други съществени промени – вероятно, инвеститорите се безпокоят дали ръстът на фондовата борса ще се окаже достатъчно устойчив; от друга страна, започналото понижение на лихвите по депозитите (днес изтичат някои промоции) също ги кара да търсят алтернативи.
В понеделник, когато се проведе редовния аукцион за 30 млн. лв., подадените поръчки достигнаха 71.8 млн. лв.
Този факт е още по интересен на фона на почти проваления аукцион за 10-годишни ДЦК в края на юли, когато подадените поръчки (24.5 млн. лв.) бяха по-малко от предложените 35 млн. лв., а МФ одобри едва 7.5 млн. лв. Въпреки това доходността на книжата се вдигна до 7.99%. След понеделнишкия аукцион тя стигна 7.21%.
Тази доходност е изключително важна, тъй като е единият от двата проблемни критерия по Маастрихт. След понеделнишкия аукцион тя достига 7.21%, което все пак е по-високо от нивата в началото на годината.

Рязане на заплати? Не и в САЩ

econometer — Sat, 19 Sep 2009 04:45:58 +0000

Интересно четиво за всички любители на международния опит и поуките от него. Оказа се, че въпреки всички приказки за дефлация заплатите в САЩ продължават да растат, особено в държавния сектор. Държавните и местни структури също така продължават да разкрива работни места, на фона на 7 млн. съкратени в частния сектор от началото на рецесията.