econometer.bg » В числа

Капанът на показателите

econometer — Sat, 16 Jan 2010 09:29:59 +0000

По-наблюдателните вероятно са се натъквали на различни числа, отнасящи се до наглед един и същи показател. Причината за това е разликата в методологията.
По-долу са събрани някои от най-често срещаните примери за “клонирани” икономически показатели:
Безработица
Има значителна разлика между данните на Агенцията по заетостта и Евростат/НСИ. Тя се дължи на различна методология. Процентът безработица, отчетен от агенцията, включва регистрираните безработни (338 144 регистрирани безработни лица към декември 2009 г.), съпоставени с икономически активното население, според данните от последното преброяване (3.7 милиона). Коефициентът на НСИ се основава на интервюта и се отнася до хората, които се самоопределят като безработни (234.5 хиляди), отнесено към работната сила, определяна със същите тези интервюта.
Евростат ползва данните на НСИ, но със сезонно изглаждане и поради тази причина процентът за декември е по-нисък от “вътрешната” безработица.
Индустриално производство
НСИ предоставя два показателя – индекс на промишленото производство и индекс на оборота, като вторият включва приходи от продажби (вкл. на препродадени стоки и услуги). Индексите не измерват действителното равнище на производството, а оценяват средното изменение на производството между два периода.
Обявеният от Евростат месечен индекс на промишленото производство е сезонно коригиран и затова се различава от показателя на НСИ.
Нетен износ (търговско салдо)
В началото на 90-те показателите на НСИ и БНБ се различаваха, тъй като НСИ оценяваше вноса по цени CIF, а износът по FOB цени. Сега НСИ обявява и салдо FOB/FOB (като БНБ). Салдото на външната търговия (на НСИ) или включеното в платежния баланс (БНБ) се отнася само до вноса и износа на стоки. Салдото, включено в БВП (начин на използване), е салдото по вноса и износа на стоки и услуги; заради приходите от туризъм то обикновено е по-благоприятно.
Лоши кредити
В Паричната статистика/Кредити e показателят Лоши и преструктурирани кредити, без овърдрафт (4.1 млрд. лв. към декември 2009 г. или 10.6%) Според методологическите бележки на БНБ тук се включва целият размер на балансово отчитаните кредитни експозиции, които са класифицирани като необслужвани експозиции, загуба и преструктурирани (предоговорени) кредити (независимо към коя класификационна група са отнесени) по смисъла на Наредба № 9 на БНБ. След март 2009 г. за необслужвани необслужвани се смятат заеми с просрочия над 90 дни, а загуба – с просрочие над 180 дни.
В същото време БНБ обяви, че делът на класифицираните и просрочени кредити е 13.64% от брутните кредити (като само просрочените над 90 дни кредити са 6.42%). Половин година по-рано този процент бе 6.63% (съответно просрочените над 90 дни – 4.27% от брутните кредити, без тези за кредитни институции). Централната банка бе пресметнала, че системата може да удържи на ръст на лошите кредити до 16.5%. Тук се включват не само заеми, които не се обслужват редовно, но и такива, за които има риск от просрочия и тъкмо те растат.
Обърнете внимание и на разликата в базата – брутни кредити и кредити (без овърдрафт).
Кредити
БНБ има няколко показателя за кредити, затова ще ги представя чрез линкове.
Вътрешен кредит - вземания от правителствения и неправителствения сектор, вкл. репо сделки и ценни книжа – 47.63 млрд. лв. към декември 2009 г. (този показател е по-малък от следващия го, тъй като първият му компонент Вземания от сектор Държавно управление се отчита на нетна база и е отрицателен)
Вземания от неправителствения сектор (финансовия и нефинансови предприятия, домакинства и НТООД) – 51.58 млрд. лв. към декември 2009 г.
Кредити за предприятия и домакинства като част от вътрешния кредит (30.9 млрд. лв. плюс 19.1 млрд. лв.). За разлика от “Вземания от неправителствения сектор” не включва репа и ценни книжа;без финансови предприятия.
Всички посочени дотук показатели са салда (брутни вземания).
Обеми по нов бизнес – новоотпуснати кредити по съответните видове (виж екселските таблици)
Брутни кредити и аванси като част от баланса на банките – 59.9 млрд. лв към декември 2009 г., вкл. 7.4 млрд. лв. за кредитни институции
Кредити за предприятия и домакинства, тримесечни данни (50.08 млрд. лв. към декември 2009 г.) – вкл. репо сделки
Фискален резерв
Повечето хора смятат, че това е депозитът на правителството в управление Емисионно (7.15 млрд. лв.).
Всъщност включва и сметки в търговските банките, обслужващи бюджетните разплащания. Така фискалният резерв към 31.12.2009 г. е 7.67 млрд.лв.

Критериите от Маастрихт: почти изпълнени

econometer — Sun, 13 Dec 2009 17:38:50 +0000

Кризата помогна на България да доближи Маастрихтския критерий за инфлацията, но й попречи да изпълни критерия за дългосрочните лихви. Това показват изчисления въз основа на официалните данни от Евростат и прогнозите за ЕК. Но през тази година и страните от еврозоната се отдалечиха от тези критерии.
Нито една страна в целия ЕС не постига през 2008 г. индикативната цел за 2% инфлация, наложена от ЕЦБ. Референтната стойност (която тормози повече кандидатите за еврото) бе е 4.07% и се е удала на 10 страни от еврозоната и само на три извън нея. През 2009 г. обаче кризата направи този критерий лесно постижим.
Очаквано, критерият за дългосрочните лихви също е по-лесен за страните от еврозоната
Всички те го изпълняват през 2008 г. Но напоследък това е проблемният критерий за България. Причината за този развой, най-общо е повишената рискова надбавка за страната ни, както и за цяла Източна Европа.
Ако цената на парите е болест на бедните в ЕС, болестта на богатите или поне на доста от тях е фискалната дисциплина.
През последните седмици обаче това се превърна в гръцка трагедия, като страната е шампион по бюджетен дефицит. Само две страни от еврозоната – Люксембург и Финландия, плюс България, Естония и Дания покриват ограничението за 3% дефицит от БВП. Според прогнозите на ЕК за догодина единствената страна, която ще го изпълни, е България. (Но това не са прогнозите на българското правителство, което се стремеше към т.нар. балансиран бюджет с 0.7% дефицит поради еврфондовете; не смятаме дефицита по републиканския бюджет обаче. Така или иначе тази уговорка не променя факта).
Критерият за държавния дълг е бил по силите на 8 страни от еврозоната и на почти всички извън нея (без Унгария). Тази година положението очаквано се влошава (особено във Великобритания), а догодина само пет малки страни от еврозоната ще се вместят в ограничението от 60% от БВП.

ИНФЛАЦИЯ

Дългосрочен лихвен процент

Държавен дълг, % от БВП

Бюджетен баланс, % от БВП

Източник: Евростат, ЕК, собств. изчисления. Кликни за увеличение

Възможна е известна двусмисленост при изчисленията (за дългосрочните лихви), тъй като през 2007 г. четири страни са с най-ниска инфлация.
Вижте и тази презентация на управителя на БНБ Иван Искров

Актуализация: Януари, данни на Евростат за инфлацията

83 млрд. лв. загуба?

Thu, 22 Oct 2009 22:56:33 +0000

Спадът на цените на имотите е изтрил 83 млрд. лв. от богатството на българите, обяви в анализ Уникредит Булбанк. Анализите на най-голямата банка, както обикновено, заслужават специално внимание, но в случая те загатват за един методологичен проблем.
Стряскащото число е получено, като е използван отчетения спад на цените на имотите* от 20%. Не се ползва базата, спрямо която се изчислява този спад – тоест общата стойност на жилищния фонд у нас по времето на пиковите цени на имотите.
Трудно е тя да се намери, без да се ползват данните на НСИ за обща жилищна площ и за цени (за разлика от други наблюдения, тези данни ползват цените на реално сключвани сделки – без новото строителство). Ако ползваме средни цени за 2008 г., обща площ за същата година (тоест по-голямото число, виж Приложение 3) и използваме отчетения от Булбанк спад от 20%, то се получава загуба от порядъка на 68 млрд. лв. Числото, споменато от експертите на банката всъщност е съвсем точно и почива изцяло на данните на НСИ. То се отнася до загубената стойност между второто тримесечие на тази година (последни данни) и третото тримесечие на 2008 г. (пик). Като се използват цени по тримесечия, споменатата обща площ на жилищата за зялата 2008 г. 240 млн. кв. м. и спадът между посочения период (който обаче е 24%, а не 20%, вероятно имаме прекомерно закръгление), се получават точно 82.6 млрд. лв.
Къде е проблемът?
Изчисленията не са съвсем чисти от методологична гледна точка, тъй като се сравняват цени по тримесечия (това че се съпоставят второ с трето тримесечие е оправдано, тъй като се търси промяна от пика до дъното) с площи, които се отнасят за някакъв неясен период към края на 2008 г. Към третото тримесечие на 2008 г., площите са били по-малко от 240 млн., тъй като не са включват новопостроените жилища. В същото време тези жилища се появяват в статистиката към края на годината, но не и техните цени, ако са били купени на зелено (НСИ не включва новото строителство в статистиката за цените). По същия начин, площите в данните за 2009 г. би трябвало да са по-големи. Да речем, че това скриване на новото строителство води до несъществени изменения.
По-големият проблем е в самия подход към остойностяването на милионите квадратни метри. Имотите, с които се сключват сделки не са представителна извадка на целия жилищен фонд, в който има и множество изоставени имоти. Ликвидните имоти са имотите в добро състояние и добро местоположение. Както виждате от таблицата в линка, в тези 240 млн. кв. м се включват и 85 млн. кв. метра площ в селата. Едва ли и 1% от тях излизат на пазара, но по възприетия подход те също се остойностяват по 1400 лв. на квадратен метър. Да се изчислява по този начин общата стойност на жилищното богаство е като да се опитвате да направите прогноза за резултата от парламентарни избори на база проучване в столичния квартал Лозенец.
Изследването на УниКредит Булбанк повдига интересен проблем и вероятно институциите, които осигуряват данните, трябва да му обърнат повече внимание.

Надхитрени от статистиката

econometer — Tue, 11 Aug 2009 21:24:48 +0000

Тази седмица – която по едно съвпадение изобилства от добри данни както у нас, така и в чужбина, не дава много поводи за гордост на статистиците по света. В Китай те “изгубиха” $250 млрд. (10%) от брутния вътрешен продукт през първото полугодие. И това е единствената страна, в която, според Марк Фабер, властите знаят данните за БВП три години предварително:)
В Турция някак загубиха дирите на 18 млрд. долара – приток в платежния баланс с неустановен произход. Сумата е толкова голяма, че страната може да се откаже от ново финансиране от МВФ.
Тези случаи – абсурдни до смях, са силно обезкуражаващи. Те поставят под съмнение самите основания за предприеманите антикризисни мерки и други държавни намеси. И проблемът, разбира се, не е само на развиващите се страни. Вече две години понасяме последиците от опита на Уолстрийт да опише в числа всички бъдещи несигурни събития и да ги продаде като финансов инструмент.
Математиката е полезна само като средство за мислене, казва Насим Никълъс Талеб, авторът на Надхитрени от случайността.

Числата на Дянков

econometer — Thu, 06 Aug 2009 22:37:50 +0000

Финансовият министър демонстрира интересен поглед върху числата по време на представянето на мерките за съкращаване на бюджетни разходи (за което правителството по принцип заслужава похвала).

Той заяви, че:

- от изборите досега рисковата премия на страната е намаляла със 150 базисни пункта (1.5 процентен пункт), което лесно беше преведено като подкана за банките да намалят лихвите;

- при текущата конюнктура правителството може да успее да емитира еврооблигации на лихва 5.5.-6%.

Ето как бе представено всичко това в българските медии (произволно избран цитат от в. Труд)

Добрата новина е, че инвеститорите вярват на новия кабинет, заяви Дянков. Доказателството било графика на Ройтерс, според която за времето, в което управлява ГЕРБ, рисковата премия на държавата се е смъкнала няколко пъти. Сега можем да теглим външни заеми при лихви около 5 на сто. Преди месец цената им беше над 8%, заяви Дянков. Кабинетът щял да обмисли внимателно тази възможност за запушване на дупките в хазната, каза още първият финансист.

Ето и графиката, която показва въпросната рискова премия – става дума за капризните и разбирани от малцина петгодишни CDS. Да, рисковата премия наистина намалява (с около 80 базисни пункта от изборите досега), но това е тенденция за целия регион – по данни на markit, Румъния е с второто най-голямо подобрение за последните 28 дни – 145 пункта понижение на премията. Това, разбира се, е дребна забележка на фона на по-важната тема за външното влияние върху лихвените проценти Както сме коментирали и по-рано, спадът на рисковата премия по държавния дълг не води веднага до понижаване на лихвите по кредити.

По-важната тенденция е като че ли забелязващото се отпускане на условията за външно финансиране при затягане на възможностите на вътрешния пазар.
Ще бъде успех, ако правителството реализира емисия еврооблигации на доходност 5.5%. Няколко числа за сравнение: доходността по 10-годишните левови ДЦК след един полууспешен аукцион се качи до 7.82% (това е един от критериите на Маастрихт, който вече е проблемен), Унгария успя да емитира петгодишни еврооблигации на 6.79% при доходност на 10-годишните 8.50% (оттук идва оптимизмът на Дянков); а австрийската Фолксбанк съобщи, че може да пласира едногодишни облигации в лева на 9.5% (след 10% на Данске, но при друга световна конюнктура).

Разбира се, всичко това зависи от конюнктурата през зимата, която се очертава като по-спокойна за световните пазари. Но дали и за нашия регион?

Бюджетен дефицит през май

econometer — Thu, 02 Jul 2009 07:46:00 +0000

С известно закъснение станаха известни данните за изпълнение на бюджета през май. Дефицитът по консолидираната програма за месеца е 120 млн. лв., като общо за петте месеца все пак се запазва излишък от 555 млн. лв. Консолидираната програма, която включва общините, съдебната система, НОИ, НЗОК и други организации е в много по-добро състояние от бюджета на държавата.
По републиканския бюджет излишъкът за петте месеца се е стопил до 105.8 млн. лв. Месец по-рано той беше 387.7 млн. лв. Отрицателното салдо, постигнато през май до голяма степен се обяснява с трансфера за НЗОК.
Изпълнението на приходите по републиканския бюджет изостава с 8%, разходите са с 28% повече от същия период на 2008 г.
Забележимо е влиянието на вноската на БНБ, която вече коментирахме, както и на постъпленията по еврофондове през май за смекчаване на влошаването на бюджета.
Приходите от ДДС са с 645 млн. лв. по-малко от миналата година. Ясно е, че това се дължи на спада на вноса и на инфлацията. В тази връзка интересна е и следната хипотеза: страни с висок дял на постъпленията от косвени данъци би трябвало да усещат по-бързо влошаването на икономическата конюнктура върху бюджетите си.

Застой или оживление на кредита?

econometer — Thu, 28 May 2009 05:34:10 +0000

Наистина се оказа прибързано заключението за кредитно оживление през март. Данните за април показаха застой на кредитния пазар, поне що се отнася до заемите за домакинства. Символичният ръст на кредита за бизнеса (с 0.7% на месечна база) се дължи вероятно на кредитните линии от ББР и договорените няколко целеви заема от международни финансови институтиции.
Тъй като в днешната преса се появиха едновременно оценки за оживление и тежък застой на кредита, представяме графика на експозицията по видове кредити. (Обърнете внимание, че за разлика от графиката в предишния материал, тя показва самите салда, а не тяхната промяна; както написахме и преди, важно е да се изчакат и данните за новите кредити.)
Обобщението се съдържа в паричния отчет и показва слаб ръст през месеца: В края на април 2009 г. вземанията по кредити за Неправителствен сектор възлизат на 49.677 млрд. лв. (74.9% от БВП) при 49.396 млрд. лв. за март 2009 г. (74.5% от БВП). В края на февруари 2009 г. вземанията по кредити за Неправителствен сектор възлизаха на 49.286 млрд. лв. , което тогава беше 68.7% от БВП.*

* Разликата между този показател и Вътрешния кредит са заемите за правителството, както и вземания, които не са кредити – репо сделки, ценни книжа и пр. Между двата отчета е извършена промяна на прогнозата за БВП за 2009 г., оттам се променя и дела за кредитите – 71.699 млрд. лв. според отчета за март, обявен през април и 66.281 млрд. лв. в сегашния отчет

Rien ne va plus*

econometer — Sat, 09 May 2009 08:34:22 +0000

Как се променяха прогнозите за България през 2009 г.

Дата на прогноза	Институция	Растеж БВП, %	Инфлация, средногодишна, %	Дефицит текуща сметка, % БВП
Април 2008	ЕК	5.6	5.9	-20.9
	МВФ	4.8	6.0	-18.9
	БНБ	6.5	4.7	-20.3
Окт-ноември 2008	ЕК	4.5	7.9	-22.3
	МВФ	4.2	7.0	-21.5
	БНБ	4.9	5.4	-21.1
	ЕБВР	3.8%
Ян.-февруари 2009	ЕК	1.8	5.4	-24.0
	МВФ	1.0	4.7	-15.3
	БНБ	2.4	3.0	-18.3
Април-май 2009	ЕК	-1.6	3.9	-18.8
	МВФ	-3.5	3.3	-12.0
	БНБ	от 0.6 до -2.0	от 2.5 до 1.7	от -17.2 до -13.8
	ЕБВР	-3%
	ЦИР**	От 1% до -2%	3-4%	…
Юли 2009	БНБ***	-4%
	МВФ МФ**	-7% -2.5%

*UPDATE1 – 20 юли 2009
**Прогнозата на ЦИР и МФ е от пресконференция*** Последната прогноза на БНБ е от интервю на подуправителя Румен Сименов пред Seenews
Източник: БНБ, ЕК, агенции

На ход е НСИ.

А акция "Прах в очите"?

Wed, 08 Apr 2009 05:36:44 +0000

Данъчни тайфуни със запомнящи се имена (“Тузари”, “Нощен бирник”) се вихрят напоследък, предимно из медиите. Този тип операции имат дълга история – още от Богомил-Боневия “Комар”. Сега на прицел са ценителите на лукса – притежателите на вили и бентлита.
По-конкретно, проверяват се 230 яхти и 108 бентли-та.
Да посмятаме:
Ако една яхта струва 1 млн. лв., а има и по-евтини, то НАП се цели в активи за 230 млн. лв. Едно бентли, според 24 часа, струва 548 хил. лв., тоест проверяваните активи са всичко на всичко 59 млн. лв. Дори да забравим напълно презумпцията за невинност и оптимистично заложим 25% допълнителни приходи, ако всичкото това имущество се обложи, това прави 72 млн. лв., без лихвите. И това е теоретичният максимум! Да сложим още толкова от скъпите къщи, които в София, които били 200-300. Преценете сами колко от тези активи са придобити в нарушение на закона и, второ, колко от предполагаемите допълнителни приходи са наистина събираеми. Сигурно няма да стигнат и за половин компания за нанотехнологии.
Ще останем още малко на популистка вълна и да припомним, че през миналата година НАП си разпредели за премии 38 млн. лв., като за 2008 г. тя бе събрала 302 млн. лв. допълнителни приходи. (За разлика от колеги, не мисля, че е толкова лошо служителите на НАП да си разпределят премии, по принцип.)
Очевидно тези акции няма да помогнат. Повече шанс дават не толкова бляскавите ежедневни проверки, но тогава възникват други въпроси: например, защо отварянето на касите на длъжници, след като е толкова ефективно, не е ползвано по-често.
И още: Ако само за около една десета от установените данъчни задължения има някаква надежда те да бъдат събрани, както излиза от тези данни (обърнете внимание, НАП всъщност си казва, че няма да събере 5 милиарда лв.), то не е ли по-важно да се ремонтират процедурите и законите, вместо да се хвърлят сили в акции срещу “визуално” богатите.
Едно последно число за финал: Приходите от ДДС само през февруари спаднаха със 113 млн. лв. (-22% спрямо същия месец на 2008 г.) и това е една от причините за дефицита в бюджета, отчетен през месеца.
Дали НАП си няма по-важни грижи? Или демонстрацията на отчаяни усилия за събиране на приходи в кризисна обстановка цели да отклони внимание от бюджетните разходи, които продължават да си растат.

Резултатите от Г-20 (резюме)

Fri, 03 Apr 2009 20:58:44 +0000

Обещание за 1.1 трилиона щ.д.:
- Нови 500 млрд. долара за МВФ, в резултат на което ресурсите му за подпомагане на страни в риск ще достигнат 750 млрд. щ.д. ; това е най-спешната мярка, тук се включва заемът от 100 млрд. долара от Япония и обещаните от ЕС други 100 млрд. долара, а част от средствата ще бъдат заети на международните пазари; в по-дълъг план се предвижда реформа на системата на квотите за осигуряване на допълнителен капитал (китайския фактор)
- $250 млрд. под формата на СПТ (това са парите, които МВФ “печати”) като те ще бъдат разпределени при сегашните квоти на страните-членки на МВФ)
- най-малко $100 млрд. за международните банки за развитие през 2009-2011 г. (има се предвид най-вече Азиатската банка за развитие и промяна на правилата за капиталова адекватност за останалите),
- $250 млрд. в подкрепа на търговското финансиране през следващите две години (не е ясно колко от тези пари са “нови”)
- допълнителни ресурси от продажба на златото на МВФ.

Заздравяване на финансовата система, вкл: Създаване на Съвет за финансова стабилност (FSB) , който до разработи система за ранно предупреждение, работейки заедно с МВФ. Разширяване на регулациите до всички важни финансови институции, инструменти и пазари (вкл. хедж фондовете). Нови правила за компенсациите. Черен списък на данъчните убежища (вече обявен от ОИСР) и мерки срещу данъчната тайна. Надзор над рейтинговите агенции. Нови счетоводни правила (това съвпадна с ремонта на mark to market в САЩ, което май ще разкраси отчетите на банките) и нови правила за капиталова адекватност и създаване на буфери в банките (когато бурята отмине).

В заключителната декларация се обещават и мерки срещу протекционизма, срещу климатичните промени и в подкрепа на най-бедните..

Няколко думи за финал. Очевидно реформата се фокусира върху МВФ и запълването на дупката, оставена от оттеглянето на частния капитал (по оценки на СБ до 700 млрд. долара). Китай получи обещание за по-голяма роля в МФИ срещу повече пари. На пръв поглед противоречията между англосаксонския и европейския подход (повече пари или повече регулации) изглеждат примирени. Но частта за регулациите ми изглежда все още твърде пожелателна. Знаем къде е дяволът.

Колкото до България, вероятно след Лондон ще чуем отново гласове за предпазно споразумение с МВФ, което досега правителството отхвърляше от съображения, свързани с имиджа (оправдани, ако е вярно, че спекулантите заемат позиция) и може би заради недоверието в реформите, които Фондът препоръчва. Тази седмица Мексико договаря споразумение с МВФ без предварителни условия.