Седем години в чистилището на дълговете

Едно много ценно изследване на МакКинзи от януари 2010 г. разкрива защо неизбежното, но мъчително намаляване на нивата на задлъжнялост предвещава бавно възстановяване от кризата.
Докладът разглежда 45 епизода на деливъридж след Голямата депресия, като 32 от тях следват финансови кризи.
От общо 56 финансови кризи, само 24 са протекли без деливъридж (обикновено това са малки, несистематични кризи или епизоди, когато държавата е увеличила дълга си за сметка на частния сектор, какъвто е японският случай преди 20 години, приключил с най-високо ниво дълг към БВП в началото на сегашната криза).

Случаите на деливъридж без предшестваща криза (13 епизода) се асоциират със следвоенна ситуация, петролен бум (Нигерия 1968 г.), висока инфлация или политически избор (Белгия преди въвеждането на еврото).
А 32 -те епизода на следкризисно намаляване на дълга съвпадат с един от следните четири архетипа: затягане на коланите, висока инфлация, фалити, „надрастване” на дълга чрез много бърз ръст на БВП (след война или при петролен бум).
Затягането на коланите е най-често срещано.
То означава по-малко инвестиции, повече спестявания и по-малко кредити. Единственият начин да се поддържа ръст при това положение е експанзия на износа – това е било по силите на азиатските икономики през 90-те.
Ако сегашният изход от кризата следва най-популярния модел – затягането на коланите, то процесът на деливъридж ще отнеме 6 до 7 години, при което съотношението дълг към БВП ще намалее с 25%. Процесът на деливъридж ще започне две години след началото на кризата и БВП ще намалява през първите две до три години от този процес, преди да започне да расте отново.