Още бюджетна аритметика

Само месец-два бяха нужни, за да изчезне и последната надежда за широко балансиран бюджет през 2010 г. (0.7% дефицит за сметка на плащания по еврофондове). В началото на тази седмица МВФ легитимира това, което премиерът Борисов допусна още преди месец, а именно вероятността годината да приключи с дефицит от 2% спрямо БВП или 1.2 млрд. лв.

Първите отчетени данни – за изпълнението на бюджета през януари, правят дори тази прогноза напрегната. Дефицитът е почти 500 млн. лв., но тук се включват много малко просрочените задължения на държавата (само 40 млн. лв. от тях). Според признанията на правителството дълговете към бизнеса са 1-1.2 млрд. лв. (вкл. невърнат данъчен кредит за около половин милиард). Според работодателските организации дълговете са 2.2 млрд. лв. Плюс още 350 млн. лв., които премиерът Борисов тази седмица обеща на лекарите. Това трябва да същите милиони от меморандума със Синята коалиция, които наскоро вицепремиерът Дянков обеща да плати за сметка на преизпълнение на приходите.

А приходите изглежда ще се свият. През януари приходите по консолидирания бюджет намаляват с 867 млн. лв. (33%), а по републиканския с 542 млн. лв. (30%), спрямо същия месец на 2009 г.  В това число постъпленията от косвени данъци, най-вече ДДС, намаляват с 464.0 млн. лв. спрямо януари 2009 г. Експертите вече коментираха, че това сравнение е малко подвеждащо, тъй като върху януарските приходи миналата година повлия харченето на преизпълнението на бюджета през декември 2008 г.  Колко ли ДДС върху (добавената стойност) на допълнителния бюджетен разход от 2.5 млрд. лв. (с толкова намаля излишъкът през декември 2008 г., вкл. заради актуализацията в размер на 1.2 млрд. лв.) трябва да е събран преди година, за да оправдаем сегашния спад? Не по-малко сериозна причина е свиването на вноса (външнотърговския дефицит), което заедно с намаляването на инфлацията понижава приходите от ДДС. Но би трябвало този ефект да е отчетен при изготвянето на бюджета.

Интересно е, че растат приходите от данък върху заплатите, което може да не е в съзвучие с кризата, но  отговоря на данните на НСИ, според които доходите (официално отчетените) са продължили да растат, поне до края на 2009 г. Растат обаче и разходите за заплати в консолидирания бюджет – с 50 млн. лв., което не обръща колата, но не е добър знак.

Най-силно растат разходите за социални плащания – с 300 млн. лв. (над 46%). Отчасти това вероятно се дължи на изплатените коледни пенсии (25 млн. лв.), но най-вече на увеличени социални помощи, вкл. за безработица и майчинство (не включвам енергийните помощи, които би трябвало да имат подобен ефект и миналия янури). Прословутите съдийски бонуси за около 30 млн. лв., които бяха платени през януари, също не обясняват достатъчно влошаването на бюджетната картина.

Равносметката показва излишък по републиканския бюджет (155 млн. лв.) и сериозен дефицит по бюджета на осигуряването (435 млн. лв.); другите бюджети нямат голям принос към дефицита. В крайна сметка – 303.7 млн. лв. национален консолидиран дефицит. Към него добавяме близо 195 млн. лв. дефицит по еврофондовете (харченето на аванси, които миналата година са отчетени пък като излишък, доста объркващо наистина).

Така дефицитът по консолидирания бюджет е покрит без да се свива много (засега) фискалният резерв и без да се оказва  натиск върху пазара на ДЦК. През месеца фискалният резерв намалява с 294 млн. лв., в т. ч. с над 150 млн. лв. намалява частта му в БНБ. Вътрешното банково финансиране на бюджетния дефицит е 440 млн. лв. – тук се включва както намаляването на фискалния резерв, така и нетното финансиране с ДЦК в размер на 32 млн. лв. и неустановена сума финансиране по останалите бюджети, включени в консолидираната програма.

Във връзка с това прави впечатление още един факт, на който досега не е обръщано внимание -  бързото съкращаване на фискалния резерв, държан извън БНБ, тоест в търговски банки – вкл. с цел обслужване на разплащанията.  Той е бил 1.057 млрд. лв. миналия януари, а сега е 380 млн. лв.  Отчасти за това е допринесло правителственото решение да се изтеглят средства на държавни предприятия, държани в търговски банки (част от тях – РВД, се смятаха като част и от фискалния резерв).

Фискален резерв, хил.. лв.

Забележка: Фискалният резерв, държан в БНБ, в края на февруари намалява с 1 млрд. лв., което означава, че вероятно дефицитът през този месец е двойно по-голям от януарския.