Кризата си отива, но не съвсем

За броени седмици правителството преразгледа прогнозата си за 2010 г. и тя вече сочи ръст от 0.3% (вместо спад от 2%). Този ход трябваше да подкрепи надеждите ни, че най-лошото от кризата вече е отминало.
За съжаление, това не е сигурно.
Има разлика между икономически показатели и усещане за криза. Последното, както например усещането за студ, с което Дарик радио буди слушателите си, отразява и други неща – например, очаквания за доходите, умора от затягането на коланите, изчерпани резерви. В една чудесна статия преди време Алън Блиндър обясни защо, точно когато икономиката започне да се възстановява, всички са унили и какви е математиката на достигане на дъното.
Но дали за нас най-лошото е отминало или сме изправени пред риск от двойно дъно или продължителна стагнация (W или L криза, а според това как избираме показателите, можем да изберем и други букви от азбучната супа)?
Има няколко причини – вътрешни и външни, поради които кризата няма да започне да отшумява през пролетта, каквито са очакванията на МФ, а вероятно едно-две тримесечия по-късно.

Външните основания за този песимизъм напоследък се трупат едно след друго: неизбежното изтегляне на фискалните и монетарни стимули в комбинация с обсъжданите нови капиталови изисквания към международните банки; обратното въздействие на безработицата върху потреблението и върху финансовото здраве на банките, не на последно място – опитът на Китай да охлади икономиката си. Дали всички тези фактори само ще забавят възстановяването или ще доведат до мъчителна стагнация, не искам да гадая. Това, което е важно за България, е ефектът върху ликвидността и оттам върху капиталовите потоци, както и влиянието на свитото световно търсене върху износа ни.
Нека да добавим към това и влиянието на гръцката криза. Опитът на кабинета на Папандреу да наложи затягане на коланите означава по-свит пазар и за българския износ (Гърция има дял в него от 9.4%)  и по-малки постъпления от емигранти (230-380 хил. са българите в Гърция по различни данни). Заплахата от пълзяща зараза ще накара и други страни да затегнат коланите с всички последствия върху търсенето в ЕС – основен пазар за българския износ. Не искам да коментирам влиянието на Гърция върху оценките на чуждестранните инвеститори в региона, както и спекулациите за изтегляне на ресурс на гръцките банки у нас – има шанс това да се размине без последици.

Важен знак бе, че българският бизнес не успя да се възползва от увеличената ликвидност от септември 2009 г. насам – било поради липсата на проекти, за които да търси финансиране или поради свитите си пазари, било поради свръхзадлъжнялост.

Това ни насочва въм вътрешните причини за песимизъм.
Напоследък единствените добри новини са свързани с износа, който отчете втори пореден месец на ръст, но той все още не изглежда устойчив. Постигнатият месечен ръст е спрямо кризисните месеци на 2008 г., това е т. нар. базов ефект.  Индустрията като цяло се представя колебливо, да не говорим за сектора на услугите, където кризата тепърва ще се усеща.
Ако потенциалът за ръст на износа не е чак толкова голям, то остава да разчитаме на вътрешни двигатели на растежа. Добра новина би било дори ако вътрешното търсене се запази на миналогодишното ниво.
Възможни са няколко пречки пред това.
Първо, нарастването на безработицата и отсъствието на други фактори, благоприятстващи доходите, означава, че хората ще започнат да харчат по-малко. Ако е вярно, че те вече са осъзнали високото си ниво на задлъжнялост и са започнали да спестяват, както показаха няколко проучвания, това също ще свие потреблението. В допълнение, възможно е кризата да засегне доходите на краткосрочните емигранти, които досега подпомагаха домакинските бюджети.
На второ място, очертава се бавен ръст на кредитите (бавен, но ръст, биха казали оптимистите). Това означава тежка година за отрасли, които са зависими от кредитен ресурс – като се почне от магазините за техника и строителни материали и се стигне до депресирания сектор на недвижимите имоти.

На трето място, държавата само допреди няколко седмици с действията си усилваше рецесията и може да се каже, че имаше заслуга за забавянето на възстановянето, което се видя в данните за последната четвърт на 2009 г. Вероятно ще се окажат верни оценки за поне 1.5 млрд. лв. дългове към бизнеса (финансовият министър призна косвено 780 млн. лв. задължения само към строителите). Но към тях трябва да добавим и недофинансирането на болниците (спад с до 40% на делегираните бюджети). То е важно, защото ще увеличи парите, които пациентите плащат на черно, за да получат достъп до здраве, съответно ще съкрати другите им разходи за потребление.

Въпреки временното разхлабване на бюджета, засега не е сигурно дали тази политика на извънредни икономии няма да продължи.

Ролята на бюджета е обект на ожесточена дискусия напоследък, за жалост, малко доктринерна. Но допускането на известен бюджетен дефицит (задължително под 3% или 2 млрд. лв.) не означава непременно дефицитно финансиране на икономиката, кейнсиански стимули или подобни страшки. Това е безплодна дискусия, която измества вниманието от тези близо 1.5-2 млрд. лв. (става дума за задълженията на бюджета, не някакъв стимулиращ дефицит), на които бизнесът, болниците и вероятно други сектори разчитат. Те наистина не са достатъчни да компенсират отлива на капитал от 6.45 млрд. евро (толкова е спадът на излишъка по финансовата сметка за последните 12 месеца, въпреки че може да се спори по логиката да се съпоставят двете числа). Но да лишиш икономиката от тях е все едно работодател да не плаща заплатата на свой служител, с обяснението, че така или иначе тя няма да стигне, за да си купи служителят нова кола, както е правил в добри времена.
Освен количествения ефект върху търсенето, това поведение на държавата има и негативен качествен ефект върху бизнес средата. То създава елемент на несигурност и принуждава банките и контрагентите да оценяват като рискови договори за над 10 млрд. лв. (колкото е годишната сума на обществените поръчки).

В духа на казаното дотук, нека все пак да завършим оптимистично. Размразяването на междинните плащания по седем оперативни програми би могло да бъде наистина добра новина. Тя е важна не само заради притока на външно финансиране (макар че едва ли тази година ще усвоим повече от 1-1.5 млрд. евро), а и заради това, че повишава бизнес доверието. Ако правителството успее да стегне администрацията, да направи така, че еврофондовете да отидат за полезни дейности и да изкорени порочните връзки, които досега удряха по имиджа на страната, дори можем да му простим експеримента с бюджетните плащания и еврозоната.

Каре
Бавно намаляване на дълговете
Има и една универсална причина да се очаква бавно възстановяване от сегашната глобална финансова криза – колкото по-голям е балонът, съответно нивата на задлъжнялост, толкова по-бавно протичът ребалансирането на икономиката.
Фактът, че в България не е имало финансова криза, не променя необходимостта от смяна на модела.
На пръв поглед, изглежда, че в това отношение имаме предимство спрямо страни като САЩ, а и много европейски страни, където се очертава мъчителен процес на разтоварване на дълговете. Това е вярно само отчасти.
И наистина България е много по-назад от развитите страни в трупанетото на дългове – вътрешният кредит е 77% от БВП при 177% в еврозоната.
Но сме назад и в трупането на финансови активи. В резултат нетното финансово богатство на домакинствата у нас е малко над 25% от БВП (данни на Булбанк), в еврозоната – 190%(Малко по-благоприятни данни за 2007 г. – тук)
Това означава много по-малки вътрешни резерви, следователно процесът на деливъридж ще се отрази по-силно на потреблението и инвестициите – освен ако не намерим основания да очакваме експанзия на износа и/или ръст на притока на капитал към България.