Икономиката достигна дъното

Алън Блиндър за Уолстрийт джърнал

Резюме

Първо, добрите новини.

Съществува основателна вероятност, че второто полугодие ще ни изненада с ръст.  3% растеж са напълно изпълними. И четири процента дори са възможни. Това съвсем не е бум, а следва директно от аритметиката на достигането на дъното.

През последните тримесечия някои важни компонента на БВП се понижиха с наистина поразителни годишни темпове – като минус 30% и минус 40%. Знаете виновниците: жилищният сектор, автомобилния и инвестициите. В крайна сметка тези огромни отрицателни числа ще се обърнат най-малко в нулев ръст.

През първото тримесечие, разходите за нови жилища паднаха със зашеметяващите 39% годишно. Ако тези -39% станат нула за едно тримесечие, само тази промяна ще добави цял процентен пункт към тримесечния ръст (защото 2.6% – колкото е делът на сектора в БВП – от 39% е около 1%). Много хора мислят, че жилищният сектор може да удари дъното през третото или четвъртото тримесечие. Най-ниската точка за автомобилите вече премина. А бизнес инвестициите ще последват.

През последните тримесечия видяхме почти безпрецедентна ликвидация на запаси, което означава, че американският бизнес произвеждаше дори по-малко от нищожните количества, които продаваше. Това също трябва да свърши и ще даде голям тласък на БВП.

Още добри новини.

Едно от оплакванията на критиците на фискалните стимули е, че малко пари са похарчени до момента. Но това означава, че по-голяма част от разходите са в бъдещето.

А помните ли всички тези съкращения на лихвите, които Фед устрои през 2008, в напразен опит да спре спада. Усилията на Фед бяха напразни главно защото растяшите премии за риск и за ликвидност обезсилиха каквото и да е влияние върху лихвите, които хората и бизнесът плащат по заемите. Сега тези спредове се стесняват, което позволява на съкращаването на лихвите да започне да се показва чрез лихвите по потребителските и бизнес кредити, по корпоративните облигации и т.н.

Защо тогава всички са толкова унили?  На дъното на дълбока рецесия икономическите условия са ужасни. Уволненията изобилстват. Фирмите се бият за стиснати потребители. Компании фалират. Банките търпят загуби по кредитите. Постъпленията от данъци потъват, раздувайки бюджетния дефицит. Всичко това се случва сега.

А БВП няма много значение за повечето хора.  Работните места ще се възстановяват, но това ще стане по-бавно, може би много по-бавно. И безработицата няма да падне докато ръстът на работните места не се увеличи над линията на тренда (да речем, 130 000 нетни нови работни места на месец).

След последната голяма рецесия, която достигна дъно в края на 1982 г., американската икономика се възстанови бързо, с един удивителен изблик, продължил шест тримесечия, през които годишният ръст на БВП бе средно 7.7%. Този изблик подтикна президента Роналд Рейгън, който се бореше за преизбиране през 1984 г., да каже „Отново е утро над Америка.” Никой не мисли, че можем да повторим това сега, така както сме обременени от повредената финансова система, погубеното богатство на домакинствата, растящите изземвания на домове с неплатени ипотеки и травматизираните потребители, които внезапно разбраха добродетелта на спестовността.

Алън Блиндър е професор по икономика в Принстън и бивш заместник председател на Борда на Федералния резерв